hopeless.....lost

Снимки без коментар

noreply@blogger.com (wintryburning) — Sun, 11 Oct 2009 19:14:00 +0000

Ок, докарах го до третия ден и вече малко ме мързи....To be continued...

Москва...ден първи до.....където стигна

noreply@blogger.com (wintryburning) — Sun, 11 Oct 2009 19:03:00 +0000

Нашата стая. Само изглежда добре....трепахме хлебарки цяла седмица! Но като си я наредихме приятелите не излизаха от там..не можехме да се заключим не за друго!

Метрото е както се вижда ДЪЛБОКО. Половината месец мина по ескалаторите! 4 мин на тия стълби, пияни след поредния купон..не можеш да седнеш! Поне е чисто! Изключително чисто, старо, но поддържано, до някаква степен.

Нашата тоалетна или на съседите, не съм много сигурна. Знам че при нас по едно време нямаше седалка и вратата не можеше да се затваря. Питате се защо? Защото мястото за крака беше цифром и словом една плочка. Според архитекторите или строителите...на тоалетната няма нужда да се сяда и най-малко при това да се затваря вратата...и разбира се възоснова на тези изключително грешни разсъждения не са и предвидили място за краката!

noreply@blogger.com (wintryburning) — Sat, 10 Oct 2009 19:42:00 +0000

Леле колко има за писане!
Би било абсурдно да си мисля, че мога да повера всички събрани впечатления в един блог.
Москва и най-вече Санкт Петербург са най-невероятните места, на които съм била. Особено СПБ!
Случиха се толкова неща. Русия е голяма и силна и красива и един месец е абсолютно недостатъчен, за нищо. Стига ти до толкова, че да се влюбиш...да свикнеш не е трудно и след това се чувстваш наистина зарязан! Никога не ми е трябвало толкова много време да се аклиматизирам в Германия. Дори когато преди 4 години за пръв път останах тук сама не ми беше толкова трудно да свикна. Русия ти влиза под кожата. Това, което се случва там си остава там и това е най-лошото от всичко. Русия е нещо като....райски остров.
Като се замисля, ако питам руснаците едва ли им харесва толкова много, след като няколко момичета се пробваха при приятелите ми с "Take me in Germany!". И въпреки всичко...хареса ми! И ми се иска да живея там и ми се струва, че бих се справила.
Москва е може би най-бездушня град, който някой, някога може да види. Един от най-красивите, но някакси...бездушен, в смисъл на....голям, забързан, сцена, музей, експонат и въпреки всичко с невероятно силен пулс. И ако усетиш ритъма, което смея да кажа ние успяхме, няма да искаш да си тръгнеш!
СПБ е най-хубавото нещо, което може да се случи на някого. Вода и хора и пулс и душа и красота, всичко, което един град може да иска: бъдеще, минало....Город-герой Ленинград. Няма нужда от нито сума повече!

Определено този месец е нещото, което чаках цял живот. Мач на шампионска лига, по Нева с корабче, къса пола, Кремъл и фойерверки. Изживяването е неописуемо!

Имаше и романтика. Малко и за кратко, но разтърсващо. Най-добрата мим приятелка се шегува, че вкусът ми само се подобрява и ако е права следващият трябва да е принц на бял кон. По-добре не знам на къде! Но както казах, каквото стане в Русия си остава там! Сега съм обратно в реалността, самотно/романтически настроена, опитваща се да се приобщи към немското около себе си (което не се получава, да се надяваме утре на работа да стане) и трепераща от страх, че спомените ще избледнеят!
Беше невероятно! И ми липсва....много!

Страх ме е....

noreply@blogger.com (wintryburning) — Wed, 26 Aug 2009 18:53:00 +0000

Утре по това време ще съм изперкала сигурна съм. На 28.08.2009 в 6 и 40 литвам за Москва и ще съм там един месец......вместо да си мисля за това, мисля само, че няма да мога да се запиша за изпити, че няма да мога да напиша домашните. Имам да пиша 4 курсови работи, една от тях да напиша там и една да започна няма да е никак зле. Ясно е, че другия семестър ако успея да се запиша за изпити ще се седи глано вкъщи, ще се работи и на уни ще се ходи само от време на време за да мога да пиша повече и да уча повече. Стискайте палци да се сбъдне....!!!!!!

Иначе в БГ беше както винаги....и хубаво и лошо. Като изключим това, че си изтървах полета и не се знаеше до последно кога и как ще се измъкна от България и няколкото малки разочарования, беше доста добре. Прекарахме си супер. Не беше чак толкова скучно, колкото се страхувах, че ще ми е. Разбрах, че не може да се разчита на никого, че съм изключително романтична и че искам някого до себе си, за да може като изтърва полета другия път да има на кого да се обадя!
Иначе може би най-запомнящото се май беше дискотеката без ток. Ми да немаше....три дискотеки една до друга изведнъж им резнаха тока. По едно време оправиха музиката и няколко телевизора да стана до толкова светло, че да различаваш сенките на хората около теб. Иначе музиката беше супер и партито си вървеше! По-романтична дискотека къде сте видели!!!??? Е, и аз не бях!
Слави...можеше и по-добре да се справи. Нещо не беше на кеф, беше арогантен и хич не му се пееше пред бургаска публика. Това за жалост се забеляза, но за щастие сме достатъчно луди за да си направим купона на пук и сами!
Одрин....Турция е нещо, което с удоволствие другия път ще си спестя! Отидох, видях....и ми стига! Една малка Индия...всеки си ходи където и както си иска, супер мръсно и мирише и да...може би само Стамбул или Средиземноморието!
Александруполис....представях си Гърция по друго яче, ама определено ми хареса.
Какво още.....Слънчев бряг е мястото, както и Аквапарковете наоколо!
Стига толкова.....не знам кога пак ще мога да пиша...чака ме Москва!

Една мечта се сбъдва!

noreply@blogger.com (wintryburning) — Mon, 06 Jul 2009 15:29:00 +0000

Не мога...не искам да слагам снимки на Москва и Санкт Петербург, но една мечта определено се сбъдва. Спомням си още като бях малка как си обещах, че някой ден ще отида в Санкт Петербург и как ще взема мама и как ще видя Ермитажа и Петерхоф и тн и тн.
Мечтата ми отчасти се сбъдва...мама няма как да дойде с мен, но пък аз отивам. Ще прекарам около един месец и малко повече в Русия. В Москва и ще прекарам надявам се и няколко дни в Санкт Петербург. Вече си правя планове какво искам да видя и....чувството е невероятно!

Остана още една мечта...да гледам мач на Ливърпул на Анфийлд!

Стигнахме и до там да разкажа!

noreply@blogger.com (wintryburning) — Sat, 04 Jul 2009 15:26:00 +0000

Такива симулации на конференции се правят и в доста други страни. До колкото знам има такива в Женева, Пекин, разбира се ежегедно в Ню Йорк...
Аз представях Великобритания и Северна Ирландия. Имах и колега делегат от Индия. Имаше делегации от Индия, Пакистан, Афганистан и още няколко страни, но не можах да се срещна с всички хора, така че не си направих труда да ги запомня.
Аз бчх делегат в Генералната асамблея. Имаше разбира се и Консул по сигурността и Комитет по социалните и икономически въпроси (извинявам се за правода, само на немски ги знам). Нашите теми бяха: „Правата на децата, възоснова на Милениум Девелопмент Гоалс (сорри, така ще е!)“ и „Дискриминацията на расова, полова и тн основа“. Трябваше да разучим какво прави нашата държава по тези теми и да напишем кратка реч...съдържаща основните позиции на дадената страна. Общо взето това беше най-важното преди самата конференция. Научихме правилата на действие, малко практика в малки групи....така де!
Конференцията беше изтощаваща! Чехия, Полша, Великобритания, Дания, Русия, Босна и Херцеговина и Швейцария се обединихме около идеята, че трябва да бъде дадена възможност на неправителствените организации, които се занимават с правата на децата, да имат пряк достъп до парите на ООН (създадохме и един фонд, в който възоснова на БВП, страните даряват пари.) Идеята беше да се постигне по добра организация и координация на даряването на средства и разбира се най-важното, НГО и всички организации, част от ООН да са на едно равнища, с равни права и достъп до пари и информация.
На другия полюс бяха САЩ и кусур страни от третия свят. Първоначалната им резолюция беше нещо като молба към правитествата, които имат проблеми със СПИН и изобщо с правата на децата да направят всичко възможно, за да постигнат целите в MDG. Голяма глупост! И ние бавно, славно обявихме война на САЩ, така да се каже! Накрая те копираха от части нашата идея, но много некомпетентно, защото не я бяха разбрали напълно. Започнаха едни преговори! Беше отвратително подла игра на сила. Кой има повече мощ, кой има повече приятели, кого може да прикоткаш и как можеш да го излъжеш? Добре, че партньорите ми бяха зад мен...че сериозно по едно време бях готова да набия някого.
Останата част от ЕУ се обедини около една друга идея, на Италия, но тя беше невероятно сложна и....абе, общо взето никой не я подкрепи!
Изводът е, че политиката не е за мен! Не ми хареса начина, по който САЩ просто седеше там и чакаше всички да дойдат, как нищо не можаха да измислят и копираха чужди идеи, не ми хареса това, че доста от страните бяха истински сателити на САЩ и не участваха изобщо в изграждането на резолюция и бяха „принудени“ заради правителствата си да са на тяхна страна.
Имахме и един спор със Судан и Саудитска Арабия...които обясниха, че те нямат проблем със СПИН и ХИВ, защото нямат хомосексуалисти и секс преди брака и няма нужда да се концентрират върху този проблем. Що за глупост!
Накрая...след цял ден глупави караници, позволихме на САЩ да копира едно към едно нашата идея и успяхме да гласуваме резолюцията!

Иззводът.....утре!

noreply@blogger.com (wintryburning) — Fri, 03 Jul 2009 22:23:00 +0000

Айде...за начало стига..утре повече и разказ!
Беше якооооооооо!

Симулация на Конференция на ООН

noreply@blogger.com (wintryburning) — Tue, 30 Jun 2009 21:26:00 +0000

Да....и аз бях част от товааааа!
Имам супер много снимки и много какво да разказвам, но сега яко ме мързи!
Утре обещавам!

Покана...

noreply@blogger.com (wintryburning) — Sat, 23 May 2009 07:46:00 +0000

Ей и аз получих първата си покана. Чудно ми е и се радвам, но това е друга тема. Та за...

Личните допинги доколкото разбрах. Само да не съм объркала нещо! Май имам малко нужда от интерпретация. Под личните допинги разбирам - нещата, които могат да ме изкарат от депресия или които ми помагат да се почина. Ок...да започваме!

10 мин. по-късно се оказа доста сложно да обясня какво ме повдига в трудни моменти. Не ми се случва толкова често да имам такива моменти...
Плач...това определено действа. Мноого трудно изпадам в депресия, но като изпадна в нещо такова го докарвам до там, че да ми излезе през гърба! Както казах това не ми се случва често, по скоро често съм изморена и нямам сили за нищо, психически и физически, и тогава ми трябва едно щракване с пръсти, силен плач и на следващият ден съм като нова.

В такива моменти помагат, както наскоро се оказа, документални филми за футболни трагедии. Така стигнахме и до друго нещо, което определено може да ми оправи настроението - спорт! Само да го гледам, с тренировките приключих отдавна. Обожавам да гледам с приятели футбол и баскетбол или формула едно или кърлинг или ски скокове ли фигурно пързаляне. Абе изобщо има много малко спортове, които не са ми интересни!

Екстремности! Това определено ми е допинг! Бързи влакчета, кули, яко викане...определено помага. Малко е скъпо и няма как да се прави често, но въпреки всичко е изключително лесно да бъда спечелена за една такава кауза! Харесва ми идеята да изкрещя всичко, което ми е на сърцето и да сляза изчистена, в кавички, но не ги знам къде са, от да кажем влакчето. Трябва да пробвате...на нещо такова, да викате яко, след това единственото, което можете да правите е да се смеете като тиква! Да определено това е допинг!!!

Разбира се като при всеки човек музиката. Нямам определен стил, който да кажа че ми е любим. На вълни съм. Както мога да слушам мелодичен рок, така може да е и хард, или пък чалга...Или както напоследък съм се зарибила...руска и македонска музика..поп, рап. По едно време хаус даже слушах! Зависи от настроението, музиката винаги се напасва!

Филми и кино....под това моля да се разбират и всички сериали, които гледам. Тук е същото като и при музиката. Много лесно може да ми хареса някой филм, мога да гледам всичко. Мисля, че най любими са ми трилърите...обаче комедии, екшъни също са доста привлекателни! Не харесвам...или по-точно, никога няма да седна сама да гледам хорър, но мисля, че това е възможно! Не харесвам извънземни и пришълци и тн. Както и филми с излючително много спец. ефекти. Това премахна май филмите на всички времена, но наистина не съм ги гледала и трябва да стане нещо голямо, че да ги гледам.
Сериалите няма и да почвам да ги изреждам, че доста ме е срам!

Книгите...са също част от спасението, когато ми е уморено. Много ми е трудно да избирам книги сама. В смисъл, че сама мога да си купя класика или на тема която ме интересува, но да си избера сама някой от бестселърите не ми се случвало. Много съм сложна в избора на книга. Сега като се обърна около мен е фрашкано с книги....тези, които съм прочела..кримита, определено и няколко на известни политици, които ме интересуват. Иначе класика Граф монте Кристо, Престъпление и наказание, Името на розата, но не мога да мина първите 10 страници!, Оскар Уайлд, Набоков. От по новите наистина е трудно избера и по-добре не си купувам. Освен книгите по Twilight, тях ги прочетох доста бързо, но не смятам, че сама ще реша пак да си купя нещо от този жанр. И Дан Браун, но той май е към кримитата.

И за последно, но не по важност остават приятелите. Без тях няма на къде. Един по-дълъг разговор, дори и да е изкючително сериозен определено ме отпуска! Определено сериозните разговори. Тъй като съм изключително несериозен човек, поне оставям такова впечатление, само приятелите остават за сериозни разговори, а те понякога си липсват!

Мисля, че на последно място определено трябва да назова и себе си, тъй като и аз понякога си действам странно добре.

Не знам това е! Моите забранени средства!

Хорът на руската армия....

noreply@blogger.com (wintryburning) — Tue, 12 May 2009 20:43:00 +0000

В момента гледам Евровизия. Нарочно изпуснах българското представяне и съм много щастлива от факта!
Та в момента.....дъхът ми се спря при вида на хора на армията. Калинка моя, Расцветали яблони и груши, Очи черние......така или иначе невероятни песни, но в изпълнението на тези мъже.....спиращо дъха!!!!
Издухаха ме!

Искам там! Искам на руски! Москвааааааааааааааааа!

noreply@blogger.com (wintryburning) — Sat, 25 Apr 2009 14:44:00 +0000

Няма нищо по-хубаво от едно здраво руско парти!

Толкова искам в Москва, че чак ми се плаче!!!!

noreply@blogger.com (wintryburning) — Sat, 11 Apr 2009 20:00:00 +0000

Болна съм и ми е лошо и въпреки това пих текила. Не съм пила текила от повече от година....бая съм изпуснала.
Още повече в любимото заведение имаше още невероятно много хора и се предлагаха нови коктейли...като например "Sexy bitch on the beach"! Забавни са и доста оригинални!

Беше забавно и австралийската бира също я бива, но няма нищо по-добро от Гинес!

noreply@blogger.com (wintryburning) — Sat, 04 Apr 2009 20:05:00 +0000

Един цял ден на екстремности!

Всички влакчета, 4д кино, Ледена епоха за бебета.....ВСИЧКО!

Харесва ми идеята на деня...започва с подаване на документи за участие в симулация на конференция на ООН и завършва с главата надолу и 66км в час!

Искам да си остана такава до последния ми дъх и да има някой до мен, който да ми се връзва по същия начин!

И май месец пак сме там и юли също, защото тогава отварят Мистичната река и аз ИСКАМ да се намокря!

Продължение....

noreply@blogger.com (wintryburning) — Sun, 29 Mar 2009 21:15:00 +0000

Снощи отново сънувах....и отново Патрик!

Бях на работа и шефката ми говореше по телефона. От малкото, което успях да разбера ми стана ясно, че Патрик е участвал в някаква катастрофа и е .....починал. Тъй като не чувах всичко, не можех да бъда сигурна и чаках да свърши разговора за да се убедя, че не съм разбрала правилно. В този момент звънна другия телефон. В слушалката се чу женски глас, който звучеше изключително разстроено и искаше да говори с шефката ми относно Патрик.
В този момент ми стана ясно, че това, което съм чула е вярно и че Патрик наистина е претърпял катастрофа! Сринах се на земята и започнах да плача с глас. В този момент се събудих....

И отново започнах да сънувам. От там, където прекъснах преди малко. Аз на земята, всички ме успокояват наоколо и не мога да си поема въздух от плач! Липсват ми няколко минути от съня, защото следващото нещо, което си спомням е супер не ясно....и именно на вратата се появи Патрик или не...? Не си спомням дали ходеше или не? Спомням си, че някакси разбрах, че той е добре и в следващия момент той беше пред мен. Последва още един шок, в който аз се сривам пред него, отново обляна в сълзи от радост, че нищо му няма...и той сякаш ме успокояваше....и отново се събудих!

Не искам точно такова изживяване докато спя. От години не съм се събуждала в следствие на това, което сънувам.....и отдавна не съм плакала така. Всъщност никога не съм плакала така, както плаках за него в съня си....и двата пъти.
Това започва да не ми харесва!

Прекрасен сън....

noreply@blogger.com (wintryburning) — Fri, 27 Mar 2009 21:00:00 +0000

Много малко хора ще ме разберат. Сънувах невероятно приятен сън, който много малко хора ще могат да разберат.

Сънувах Патрик.....Потупа ме по рамото. Нарече ме по име.
Като се обърнах той стоеше пред мен, прав....Протегнах ръце за да го докосна....да се уверя, че ходи. Той ми хвана ръцете и сякаш като на магия затанцувахме валс...

Да знам..нищо не разбрахте, ама не е и нужно. Мислех си, че съм си го мислила, но всичко започва да избледнява и съм почти уверена, че наистина беше сън.

С две думи...сънувах, че танцувам валс с Патрик. Отиваше му!

Пожелавам на всички по едно чудо!

Добре..не сме чак толкова дърти!

noreply@blogger.com (wintryburning) — Fri, 20 Mar 2009 15:34:00 +0000

Не сме одъртели чак толкова. Има още животец в нас!

Снощи....тръгнахме за кино. Всъщност бягахме за киното, защото се усетихме в последния момент.
По пътя се пи бира, във влака се пи бира, купи се по още една преди киното и по време на прожекцията водка! Сипаха ми в малкия спрайт...доста голямо количество водка, докато бях..да де. Разбира всичко се изпи за отрицателно време!
Филмът свръши...и решихме, че ще гледаме още един..нали е безплатно. Вече беше 10 и половина. Вторият филм свърши в един! Няма влак за дома...чак в 2 и 45. С такси! За 30 евро..е разделено на 5 нищо не е. Разбира...аз в багажника, щото бяхме 5 човека и не става току така в Германия да се качат толкова хора в едно такси. Но споко в багажника на комбито имаше седалка, даже можех да си сложа колан!!!!!
С нашия късмет и пияни глави...шофьорът нямаше идея как да стигне до нас. Не е реално от къде минахме!!!! Късно, късно се прибрахме дома.....

Watchmen...глупост!!! Пълна глупост!!
Rock n rolla...култово!!

noreply@blogger.com (wintryburning) — Wed, 18 Mar 2009 15:07:00 +0000

Невероятно е да чуеш Фреди Меркюри да казва за песен....It's a new song!
Who wants to live forever...Без да иска, явно той!

Ех, този баскетбол!

noreply@blogger.com (wintryburning) — Sun, 15 Mar 2009 17:54:00 +0000

Това не е нормално!
Българският баскетбол започва да ме ядосва.
Спартак Плевен - Лукойл Акадамик....среща завършила с трудна победа за студентите. След края на мача бившият вътрешен министър Румен Петков се разкрещял на треньори, полицаи....и още кой знае на кого. Обидил треньора на Академик, наричайки го “Мърша!“, накарал полицаи да нападнат автобуса на баскетболистите, всичко това в следствие неговото възмущение от съдийските решения. Тоя нормален ли е!? Не съм гледала мача и не мога да коментирам съдийството, но какво общо имат играчите и треньора?
Съдия съм, играла съм достатъчно дълго баскетбол, гледам баскетбол от както съм се родила в буквалния смисъл на думата. Съдийствоото винаги е било проблем винаги е имало недоволни, но ако си ядосан на някого....разкрещи се на съдиите, бий тях, псувай тях. Какъв си ти, че ще наричаш най-успелия трньор в България “Мърша!“, какъв си ти, че ще караш полицаите да нападат отборния автобус? Не въпросът е изобщо кой е той? И как си позволява да говори! изобщо с треньора, а да не говорим да го псува!?
Изумявам се все повече и повече! Да кажеш на най-тихия треньор, на този който никога няма да тръгне да се защитава словесно, на този, който никога не си е позволявал да си изпусне нервите, че е “Мърша!“. Главата ми не го побира. Оствяме на страна, че съм пристрастна....нямам думи! Съд до дупка и ако Лукойл Академик наистина са платили на съдиите сега да платят на две-три мутри и да направят него на мърша или да бъдем по-дисциплинирани - съд до дупка!!!!!
Бясна съм!!!!!

Стигнах до извод....

noreply@blogger.com (wintryburning) — Mon, 09 Mar 2009 19:17:00 +0000

Стигнах до извода, че всички свободни мъже над метър и 74, с дълги пръсти или хубава коса са обратни! Добре де...или професионални спортисти, визирам Баскетболисти или Волейболисти, които също могат да бъдат наречени.....така, защото ходят само, излизат само, таковат само гимнастички!
Един мъж трябва да е достатъчно висок, за да мога аз, на 12 см токчета, да съм все още по-ниска от него или поне колкото него. Което означава в моя случай, че мъжът трябва да е минимум метър и 86. Само на мен ли ми се струва ненормално да съм по-висока? Не искам да се оплаквам...радвам се, че съм пораснала, защото ако с моето тегло бях и см. по-ниска щеше да е още по-смешно! Но това смалява доста възможността ми за избор!
Еми фетиш ми е! Височината, предадено ми е от мама! Израснала съм в баскетболна зала, вуйчо ми е треньор! Гимназиалната ми любов (несподелена) беше баскетболист. Не ми е минало!
Това не значи, че нормалните мъже (не с баскетболни размери) не са...понякога успяват да заместят доста успешно невъзможността да правят забивки!

noreply@blogger.com (wintryburning) — Sun, 08 Mar 2009 11:21:00 +0000

How I met your mother....

Сещате ли се за онзи сериал...този де с шестимата приятели? "Приятели"!
А помните ли Матю Пери - Чандлър? Е аз му намерих заместник! Става дума за "How I met your mother" и Барни!
Петима приятели: Тед, Лили, Маршал, Робин и разбира се най-готиния, забавен и след Чандлър - Барни!!!! Всичко започва с това, как Тед започва да разказва през 2030 на децата си как се е запознал с майка им. Разбира се той навлиза в изключителни подробности, но всичко е толкова...Преди исках да съм част от приятели. От части се получи, не е като да не сме имали забавни истории с приятелите. Този сериал е някакси по-различен. Наистина ми се иска да съм едно от момичетата. Култови са! И Барни...за жалост е гей, ама не може всичко да е перфектно! В смисъл, гей не в сериала, а в живота, но така или иначе...ПРЕПОРЪЧВАМ!

noreply@blogger.com (wintryburning) — Wed, 04 Mar 2009 18:29:00 +0000

Не мога да пиша в последно време, сякаш музата ме е напуснала. Или по-скоро, тъй като никога не съм имала муза в главата, там са се наместили изключително много други глупости и нямам идеи какво и как да напиша!
След невероятното изкарване на Нова Година...нещата се повториха, че дори и подобриха на карнавала в Кьолн.
На мен верно нещо ми става, поне такива неща успявах да опиша що годе добре, както и да е.
Вчера по случай случая си сготвихме баница, леща, картофи и карфиол на фурна и пилешки пържоли, сега си правя зеле с ориз...ако седна да си напиша и домашните ще съм повече от върха!!!!

noreply@blogger.com (wintryburning) — Sat, 07 Feb 2009 19:33:00 +0000

Заставам аз на светофара....в този момент в ухото ми зазвучава Травиата*, а зад нея звучи немски рап, надут в колата на немски турчин или турски немец, не е много сигурно.
Не съм се смяла отдавна толкова!

*Да уточним...качих си саундтрака на Twilight на И-под-а и бонус трак вътре е Ария от Травиата. И не, не ми е минало!

Still in love!

noreply@blogger.com (wintryburning) — Fri, 30 Jan 2009 19:56:00 +0000

За секунда да забравим любовта ми към Роб Патинсън!

Европейската комисия...бясна съм. Бях там и видях, колко свестни хора работят там. Може би е важно да се уточни, че бях не в българския кабинет, а в естонския!
Какво се забелязва...там всичко е мулти култи. Естонски комисар, датски шеф на кабинет, немски представител от сървиса. Всички до един професионалисти до мозъка на костите си. Сериозни и със сухо чувство за хумор. Съсредоточени, вярващи и убедени в работата си.
Работен ден изпълнен със срещи, запълнен до последно, но като винаги се намира време да говориш с група студенти от световноНЕизвестния университет в Бохум.
Перфектен английски и стилен професионализъм. Там се работи, там се променят политики, там се раждат идеи и се развиват...И умът ми не може да побере, как изобщо може да ми мине през ума, че в българския кабинет работят най-пропадналите поп певици на България. Не ме мога да си го обясня! Може би беше по-добре, че не ми дадоха да говоря с Меглена Кунева, може би беше по-добре, че не влязох в българския кабинет.
Не ги видях и още остава надеждата, че нещо се е объркало и тази информация не е вярна! Не е нормално да се излагаме така...и се чудя как им дошло на ума изобщо да се запътят на там! Изобщо да ги вземат. Дано не е вярно!

noreply@blogger.com (wintryburning) — Thu, 29 Jan 2009 19:54:00 +0000

Безуслобно, Безгранично и Безумно влюбена!!!!!

noreply@blogger.com (wintryburning) — Wed, 28 Jan 2009 21:00:00 +0000

Аз така между двете снимки да вмъкна...
1. Това е новата ми мания...гледах филма вече 4 пъти...за една седмица, купих си първите две книги и другия месец ще си купя и останалите две.
Едуард, мъжът, мъжът и пак мъжът! Моят личен хероин!
2. Влязох в Европейската комисия. Не...физически, няма да почвам работа там...бях там..и говорх с Кристиан Шмид, който е шеф на кабинета на Калас и бях на по малко от един етав от редовното събрание на всички комисари! МЕЧТА! СБЪДНАТА!
3. Изпити...
4. Иска ми се да пиша и да разкажа..след изпитите ще има и темите за домашните работи!
5. България не ми се коментира, особено след спора, който водих за полицаите и колко са мирни арестуваните мирни граждани.

Докато ми минат изпитите наслаждавайте се на филма, както аз се наслаждавам на Едуард, на правилния избор на актьор и както след секунди ще се наслаждавам на книгата!