Събота, Юли 04, 2009

Стигнахме и до там да разкажа!

Такива симулации на конференции се правят и в доста други страни. До колкото знам има такива в Женева, Пекин, разбира се ежегедно в Ню Йорк...
Аз представях Великобритания и Северна Ирландия. Имах и колега делегат от Индия. Имаше делегации от Индия, Пакистан, Афганистан и още няколко страни, но не можах да се срещна с всички хора, така че не си направих труда да ги запомня.
Аз бчх делегат в Генералната асамблея. Имаше разбира се и Консул по сигурността и Комитет по социалните и икономически въпроси (извинявам се за правода, само на немски ги знам). Нашите теми бяха: „Правата на децата, възоснова на Милениум Девелопмент Гоалс (сорри, така ще е!)“ и „Дискриминацията на расова, полова и тн основа“. Трябваше да разучим какво прави нашата държава по тези теми и да напишем кратка реч...съдържаща основните позиции на дадената страна. Общо взето това беше най-важното преди самата конференция. Научихме правилата на действие, малко практика в малки групи....така де!
Конференцията беше изтощаваща! Чехия, Полша, Великобритания, Дания, Русия, Босна и Херцеговина и Швейцария се обединихме около идеята, че трябва да бъде дадена възможност на неправителствените организации, които се занимават с правата на децата, да имат пряк достъп до парите на ООН (създадохме и един фонд, в който възоснова на БВП, страните даряват пари.) Идеята беше да се постигне по добра организация и координация на даряването на средства и разбира се най-важното, НГО и всички организации, част от ООН да са на едно равнища, с равни права и достъп до пари и информация.
На другия полюс бяха САЩ и кусур страни от третия свят. Първоначалната им резолюция беше нещо като молба към правитествата, които имат проблеми със СПИН и изобщо с правата на децата да направят всичко възможно, за да постигнат целите в MDG. Голяма глупост! И ние бавно, славно обявихме война на САЩ, така да се каже! Накрая те копираха от части нашата идея, но много некомпетентно, защото не я бяха разбрали напълно. Започнаха едни преговори! Беше отвратително подла игра на сила. Кой има повече мощ, кой има повече приятели, кого може да прикоткаш и как можеш да го излъжеш? Добре, че партньорите ми бяха зад мен...че сериозно по едно време бях готова да набия някого.
Останата част от ЕУ се обедини около една друга идея, на Италия, но тя беше невероятно сложна и....абе, общо взето никой не я подкрепи!
Изводът е, че политиката не е за мен! Не ми хареса начина, по който САЩ просто седеше там и чакаше всички да дойдат, как нищо не можаха да измислят и копираха чужди идеи, не ми хареса това, че доста от страните бяха истински сателити на САЩ и не участваха изобщо в изграждането на резолюция и бяха „принудени“ заради правителствата си да са на тяхна страна.
Имахме и един спор със Судан и Саудитска Арабия...които обясниха, че те нямат проблем със СПИН и ХИВ, защото нямат хомосексуалисти и секс преди брака и няма нужда да се концентрират върху този проблем. Що за глупост!
Накрая...след цял ден глупави караници, позволихме на САЩ да копира едно към едно нашата идея и успяхме да гласуваме резолюцията!

Иззводът.....утре!

1 Comments:

Blogger satyS said...

Искам да кажа защо се забавих с коментирането на тия постове. Много интересни ми станаха, нямай съмнение. Обаче като стигнах до темите, които сте имали... такива едни хубави неща ми дойдоха наум, които нито щяха да са по темата, нито щяха да са много прилични. Понеже областите и на 2те теми на мен по разни причини ми са болни (деца нямам, но съм се занимавала с деца,а и нали имам приятели с деца, болни и здрави; видовете дискриминация пък,които имах предвид, са в графата "и т.н." на вашата тема, но какво от това). И вече съм се нагледала на безумства в тия посоки... и като прочетох разделението на позициите, за което говориш, стана ми ясно, че безумствата просто няма начин да спрат скоро. Е, не че съм имала илюзии... но пак ми стана тъпо, защото много образно си ги казала нещата. Хм. Сещаш ли се като ти казах, че те виждам от оня вид политици, кто не се примиряват да бъдат олигавени с общата гадост на колегите им. Ето че потвърждаваш образа:)) - казвайки, че изобщо не щеш да си политик. Има 1 мисъл от "Параграф 22" (имам ч-вото, че вече съм ти я споменала преди, ако е така, извини ме) - властта никога не бива да бъде давана на ония, кто силно се стремят към нея. Парадокс... но то абсурдите с парадокси се оправят може би.

Благодаря ти за разказа и пак моля да ме извиниш за забавянето; много съм пристрастна по тия въпроси, а и тогава се беше случил особено ...сприхав момент, така да го кажа.

5:08 PM  

Публикуване на коментар

Links to this post:

Създаване на връзка

<< Home