plan vol.2

Pisha na angliiski i moje nishto da ne se razbere!
No...ideqta e..hubawo e da kajesh na nqkogo dobro utro miloooo. Lipswashe mi chuwstwoto...Viki i az te obicham!

Goworih za jiwota w 6 chasa sutrinta.
Spah cql den!
zapochwam da zabrawqm....kakto i da e otiwam da prawq banica.

A da...ajde nqkoj da wzeme typoto slunce che imam alergiq i ne mi otiwa da placha!

Inache..Parazaar, Like the desert miss the rain...Lucky you..house i cherno do izgrew!

план

Правя си нещо като план за рзказване!

Важно е да се спомене...пичове, пичове, пичове! И само пичове! Около мен само готини пичове!

Играх боулинг, дартс, билярд! Петката и АЗ! В Несебър! В 3 сутринта! Бихме! Полиция и духай и обръщай и пак полиция и търсене на храна и пак полиция!
Поморие...тъпооооо! Бургас...до 6 и 30 ядене пиене и......

Има за разказване!

Не харесвам...безличните пожелания. Не харесвам да съм част от всички.
Пожеланието....искам да е лично. Може да не е ориинално, но да е за мен, а не да го деля с още кой знае колко. Смятам, че съм го заслужила!

Държах бебе...къпах бебе..и беше толкова приятно! Събуди се майчиният инстинкт! Няма нищо по-хубаво от това на Коледа да държиш бебе!

Оправих телефона вкъщи! САМА! Какво да ви кажа...който реши да ме вземе са жена...яко да му е дупе!

Иначе....хорааааа Весела Коледа и се забавлявайте без да ви пука за останалите. Веднъж в годината е! Карайте се след Нова Година!
Целувки!

...

През изминалата година видях толкова мнгоо падащи звезди, че вече дори и не помня, колко все пак бяха.... не си пожелах нищо.
Духнах свещичките от тортата за рожденния си ден, пожелах си нещо, което сега ми се струва невъзможно и все пак бих си го пожелала пак....Та изводът е: ако пожелавам на останалите има начин да се сбъдне, на себе си....по-добре да оставя!

Пожелавам Ви през 2008 да не загубите никого. Да намерите начин да хванете съдбата в свои ръце и да я държите толкова здраво, че нищо да не ви се изплъзне.
Пожелавам Ви през 2008 да няма причина да плачете.
......всички близки да са до вас и да ви подкрепят.
.....да преодолеете това, което се е случило през тази година, не забравяйте, защото си струва спомените, но свикнете до такава степен, че дда предизвиква само усмивки....без търсене на причини, на вина, без обвнинения!
.....да намерите себе си в хауса на живота, да пораснете запазвайки хубавата чиста детска чест в себе си, наивните качества и чувства, но с разума на възрастен.
......на Нова година да сте с хората, които обичате и които ви обичат и през цялата 2008 да са до вас...да не ви пускат нито за момент....да не ви оставят никога сами или с чувството за самота.
.....пожелавам ви да се чувствате.....силни и сигурни, здрави и ако обстоятелствата позволяват изключително щастливи.
....ако сте намерили щастието, дори и да имате проблеми, не го пускайте. Борете се и му се наслаждавайте, колкото може по-дълго. А ако поиска да си тръгне, не позволявайте да си отидат хубавите спомени!

....ако се сетя за още нещо...иам време.
А сега да одим да се приготвяме, че за жалост трябва да се прибирам!

разхвърлени мисли vol. 2

Ох леле....от къде да започна...
Не можах да заспя вчера, от яд, от грижи, от мисли, от безпомощност, от нерви, от обида....излях си мислите на един лист. "Писмо", което никога няма да изпратя...или ако го направя...то ох леле ще е чуе, всъщност... няма да е лошо да го направя, но...тук се намесва втората тема...тъпите хороскопи. Не им вярвам ама се ядосвам...точно да намислиш да се скараш с някого и те какво...през 2008 отбягвайте конфликтите с близки и приятели. Не се карайте с никого. Успехите...няма да дойдат именно тази година, но ако играехме на играта...студено, топло, по-топло...то вие сте на една крачка от така да се каже пълното щастие...ХА! И завършва разбира се с...тази година не е за любов...ама моля ви се. Айде всяка година едно и също чувам....дано другата година да е по-успешна!

Да...та явно няма да се карам с никого 2008, защото ако не друго съм суеверна!

С един приятел си говорихме вчера именно за любовта...И не знайно защо, аз..момичето, което само веднъж е изпитвала такова чувство, се наех да обясня какво е то това любов (оказа се, че приятелят отсреща..не е сигурен, че някога е обичал). Живяла съм 20 години без да изпитам любов....и ще мога да преживея още малко, само че липсва. Като си го изпитал вече и ти се иска и пак и пак. Няма да се заемам да обяснявам какво е според мен любов...всеки сам определя за себе си.

А иначе...както винаги повече и повече простотии...за да не ни е скучно! Заминавам утре за БГ. Прибирам се за Коледа. НЕ МИ СЕ ПРИБИРА! СТРАХ МЕ Е! Че ще съм сама, че мама няма да я има...или като се прибера, че няма да мога да се организирам, че няма да мога да се върна обратно. Както винаги всичките лоши мисли и тн се струпват наведнъж за да се изтормозя още повече. Няма да съм сама...и вече го знам...и въпреки всичко. Страх ме е преди всяко пътуване, обаче сега някакси...страхът е по-голям. По много причини..и защото съм емоционално и психически нестабилна в момента и знам, че в БГ няма да ме посрещне нищо, което да ме уравновеси. И имам чувството, че ще се срина...

Трети приятел...много са знам...ми каза истината за много неща в очите, в ухото, по телефона. Неща, които знам и от които вече не мога да се защитя. И е прав, толкова прав....а на мен ми е толкова труднои изглеждам толкова детски, че чак се ядосвам на себе си.

Имам чувството, че съм насилила нещо, че съм си въобразила нещо, че съм изисквала нещо, което съм получила от уважение и благодарност. Както и да е....ще ми мине, защото колкото и да съм по детски нереална...

Сега слушам една песен...Давид Бисбал - Silencio...има много такива песни, които винагими напомнят на нещо тъжно....на пътуване, на раздяла...песни които навяват...трябва да си направя един плейлист само с такива песни или поне да си ги напиша някъде. Не са от онези, които ми помагат да плача и да си изкарам болката през гърба...а са по-скоро...повечето са напротив изключително ритмични. Както и да е, още една мисъл, която се рее из мозъка ми.

Не обръщайте внимание, колко простотии говоря....и какви глупави мисли ми се въртят в главата....това е само. Създавам си по-малки грижи, които да мога да реша по-лесно и бързо, за да мога да не мисля за...по-големите грижи. В чужди блогове съм способна да разнищвам бая по-сериозни неща и имам намерение да се занимавам с такива като се прибера, ако се прибера....но засега...както казах препоръчвам нечетене!

Разхвърлени мисли...

Има три песни, които съм чувала през живота ми и които всеки път, когато чуя....предизвикват... Не се описва с думи. Те са си лично мои, за жалост съм споделила две от тях с...но за щастие едва ли си спомня/т. Няма и сега да ги кажа..просто ги слушам в момента и толкова се радвам, че след няколко дни се прибирам...и толкова силно ми говори вътрешния глас, че ще се справя и сама.

И сълзи напират от очите ми....Има ли ли сте толкова близък приятел....толкова, че в неговата най-голяма трагедия да ви пита за вашите детски лични проблеми? Приятел, който с притеснение да ви споделя болките, за дане ви притеснява? Приятел, заради когото да отричате себе си? Тук никога не е имало лични обръщения, винаги всичко е било закодирано и замислено така, че да го разбере само просветеният....и сега няма да има име.
Не заслужаваш....няма причина...няма и правилен начин! Мерси, че ме избра и както казах...мога само да ти предложа себе си....защото, колкото и самодоволно да звучи....

Имам да водя един разговор....отбягвам го от....и все още го правя, макар че вече май е прекалено късно за каквото и да било. Искам да запазя едно приятелство, но ако сега....емоционалната ми нестабилност ще се излее и не съм сигурна, че човекът отсреща ще разбере...или както винаги ще завре главата в земята!

Иначе..идва Коледа! Вече знам, че няма да съм сама! Купила съм почти всички подаръци, някой от толкова отдавна,че .....никога няма да мога да ги дам на другиго. Като малко дете съм. Идва Коледа и после и рожденният ми ден..и нямам специални желания за подаръци....искам.....просто съм повече от любопитна дали и какво ще получа. И най-вече искам...да нямам причина на 16 или на 17 да плача!

- Какво, какво сте направили със себе си! - проговори тя отчаяно и като се вдигна, хвърли се на шията му и силно, силно го прегърна.
Раколников се отдръпна и я погледна с тъжна усмивка.
- Странна си ти, Соня - Прегръщаш ме и ме целуваш, след като ти казах това. Не знаеш какво вършиш.
- Няма, няма сега по-нещастен човек от тебе не целия свят! - Възкликна тя като в изтъпление, без да чуе думите му, и изведнъж зарида като истерична.
Отдавна неизпитвано чувство заля душата му като вълна и в миг я смекчи. Той не го възпря: две сълзи овлажниха очите му и затрепкаха на миглите му.
- Значи ти няма да ме изоставиш, Соня? - каза той, като я гледаше едва ли не с надежда.
- Не, не; никога и никъде! - извика Соня. - Ще дойда с тебе където и да си! О, Господи?...Ох, Нещастна аз!...Защо, защо не те познавах преди! Защо не дойде по-рано? О, Господи!
***
Тя стисна ръката му.
- Но защо, защо и казах, защо и открих! - възкликна той, след минута в отчаяние, като я гледаше с безкрайна мъка. - Ето, Ти чакаш от мене обяснение, Соня, седиш и чакаш, виждам го; а какво мога да ти кажа? Та ти няма нищо да разбереш, а само страшно ще се измъчиш...заради мене! Ето, ти плачеш и пак ме прегръщаш - кажи, защо ме прегъщаш? Затова, че не можах да понеса всичко сам и дойдох да го стоваря върху друг: "Страдай и ти, ще ми е по-леко!" Нима можеш да обичаш такъв подлец?
- Но не се ли мъчиш и ти?

из "Престъпление и наказание"
Ф.М. Достоевски

Захванала съм се да чета този роман....чета го от няколко седмици вече, ако не и повече. Не ми остава време да го прочета....въпреки че всеки път заспивам с мислите и разсъжденията...ами ако не го осъдят?...
Не исках да чета романа на немски...струва ми се като обида към автора и значението, което е заключил зад написаните думи. На руски, за жалост, не можах да го намеря....българският превод ми се струва стойностен.
Изключително силен роман, с много скрити помисли и поуки, не ми помага особено да изляза от състоянието, в което се намирам, но пък запълва някои от малките празнини....

П.С. Снощи не можах да заспя...легнах си и се въртях, толкова дълго, че започнах да се ядосвам. Не знам дали заради деня, който преживях, дали не бях пренавита, изтощена до толкова, че да не мога и да заспя....тогава в съзнанието ми се появи образът на един човек. Не съм ненормална...обаче често имам чувството, че усещам болките и терзанията на близки хора. Та пред мен се появи образът на един близък човек, достатъчно близък...за да не знам какво му е, но да знам как да го успокоя. Представих се, че правя онова, което съм правила толкова пъти....и дали от собствено успокоение..или от умора...или наистина успокоих и него....заспах. И сърцето ми спря да бие болно бясно....
Не знам дали се самонавих или....не смятам, че ако аз имам проблем, мога така подсъзнателно да повикам някого и да му позволя да ме успокои....а ако греша, ако всъщност....
Да "Престъпление и наказание" продължава....за смилъла на живота, близостта и самочувствието. Дали сме хора или въшки?

Аз ли?

Да плакала съм....и да може би пак ще плача!
НО...не съм плакала, нито съм молила за любов и никога няма да го направя.
Не съм молила и за приятелство.....но пък за него съм плакала...и ще плача. Защото думите не значат нищо, докато не ги чуеш. Чуеш ли ги остават в съзнанието завинаги.
В немския правят разлика между immer и ständig....Когато плачеш заедно с приятел, когато преживяваш с него всичко...най-големите трагедии и най-голямото щастие....когато преживяваш до толкова, че да мислиш....нямам право да се оплаквам и да имам проблеми....тогава няма разлика между двете думи.
За жалост....нито силите, нито ситуацията, нито състоянието....позволяват да....но те не убиват значението на онези изказани думи.
Когато всичко свърши и пречките ги няма....мога само да предложа себе си!

Много ми се иска да напиша някоя бясна критика...Иска ми се да си излея емоционалността с думи. Нещо, което никога не съм можела....
Вчера определиха състоянието ми много точно и правилно.....не виждам ясно реалността.
Тогава защо по дя.....никой няма силата и смелостта да ми я каже в лицето?
Или и те не я виждат правилно?
Идеята е, че са прави....не мисля ясно, не преценям....имам още няколко дни, които се боря да оцелея. И имам чувството, че слизайки от самолета...ще се срина. И психически, и физически. Но на кого ли му пука?.....Лъжа....ама....
Има още няколко дни мъки...Не мисля трезвено, не преценявам ситуацията. Не мога да го направя....мога точно сега да бъда най-големият егоист в историята и да направя това, което съм обещала. Но давам възможност на останалите да премислят....
Не ме слушайте...трябваше да отговоря на въпроса...Как си психически? с думите...За мен вече няма психически!

П.С. Оплаквам се да...тук и сега, защото на никого другиго не му е работа да ме слуша, никой друг не трябва да ме чува....и на друг доверие нямам. Искренно се извинявам на всички четци...препоръчвам нечетене, до след 20.01.

А сега смайл...и да одим на работа!

ъхъм..

Последните няколко...седмици, може би дори и месеци..не са най-светлите в живота ми.
Винаги съм била оптимист и каквото и да ми се случва.....се изплаква, намира се хубавата страна и живота продължава.
Няма да изреждам с какво се сблъсках, какво избягва да се сблъска с мен....идеята е....че съм емоционална. Всички, които ме познават го казват.
Как усещаме, че сме достигнали дъното. Аз си имах теория за моето дъно....достигала съм го често и пак съм изплувала....до един момент, сега, когато имам причини да си покажа емоционалността, причини да си излея всичко, което ми е на главата, ситуации, в които съм права и мога да се защитя...
Редовната критика срещу мен е, че съм несигурна,че говоря много, че съм емоционална....и хората са прави...така е. Несигурна съм и никога няма да бъда сигурна. ...
Съвсем се обърках....имам възможността да говоря, да крещя, да плача...имам средствата и причините, а вместо това седнах в един ъгъл и не мислех. Затворих очи и се чудех как да си успокоя сърцето. Нямаше сълзи, нито крясъци....
Какво ми става? Защо не се борих?
Винаги съм се борила да се доказвам, борила съм се за какво ли не....с надеждата някой ден да се преборя...сега съм в ситуация, в която нямам сили да се боря...да се боря за себе си, няма и от кого да очаквам да го прави за мен.
Сега трябва да съм силна и за себе си и за близкия, който има нужда от мен....а бягам, не мисля, няма дори и капка позитивизъм, нито една сълзичка.
Борих се за да разбера, че в най-трудния момент...няма как да бъда до безсилния, борих се...за да разбера, че в най-трудния момент, няма кой да се бори за мен.
Знам, че ще мине....но умирам от страх, че нищо няма да е както преди.
За първи път чувам въпроса дали съм добре психически....и сега разбирам че още не съм срещнала дъното, че още не съм се сринала, държа се само защото искам да съм опора на друг....а не знам какво да правя като опора....
Надявам се безсънието да не е вследствие на....надявам се да си е лично мой проблем, а не нечий вик за помощ!

Кой е по-зле?

Не съм си представяла, че един разговор с приятел може да завърши някога така.
Не съм писала от...не е важно.
Всяко едно нещо, което ще напиша сега и може би и следващите постове....няма да има абсолютно никакъв смисъл.
Не мога да обясня нито какво ми е, нито какво ме тормози..все едно.
Реших да пиша...заради този тъп въпрос...и заради отговорът му.
Заради розата в пощенската ми кутия....която ми върна мислите и съзнанието.
Защото днес имам празник, който за пръв път в живота си....
Реших да пиша..защото всички са се заели да ми обясняват какво не заслужавам...а никой няма смелостта да ми каже в лицето какво заслужавам.
Бях се хванала на инат...да обяснявам, че животът е честен, че не си е е**л майката....а той сякаш се е заел да ме разубеждава. Не искам да приема, че в момента животът е честен...защото ако е...трябва да се съглася и за второто!
Както и да е....кой е по-зле?

Преди години....

На този ден...палих свещички пред общината....в една специална форма. Панделка...за надеждата, че някой ще се заинтересува, че така ще помогнем на болните, че ще привлечем вниманието.
Сега не паля свещичка....не за това.

Паля свещичка за всички, които са живи и които се борят за живота си.
Борбата си струва!