Понеделник, Ноември 26, 2007

Не съм избягал...

През живота си съм бягала доста. Най-вече от всякакъв вид болка и проблеми. Не съм конфликтна личност и избягвам повечето спорове. Ако имам проблем...затварям се в себе си....дълбая в себе си. Както съм казвала неведнъж, тогава дълбая толкова на дълбоко, докато не изляза от другата страна. Последните няколко пъти....от другата страна имаше човек, който да ме чака и да ме поеме в прегръдкте си. Да спре лудо биещото ми сърце, да изслуша и да ми даде сигурност!
Бягам...все още бягам, от физическа и емоционална болка. И докато преди не можех да избягам, а просто дълбаех все повече в нея, то сега знам колко е приятно да избягаш отвъд. Да преминеш през себе си...през болката, да я усетиш с цялата и сила, а накрая да намериш покой в другиго.
Част от натурата ми е....да съм вечно недоволна от себе си, да си мисля, че винаги съм можела и мога да направя повече и повече. Иска ми се аз да седя отвъд някой ден...да съм оттатък болката за хората, които са били там и заради мен. Надявам се никой, от толкова близките ми, да няма нужда от това, но се надявам също ако се случи...бягайки да стигнат до мен.

Неделя, Ноември 25, 2007

Едно момиче попитало едно момче дали е хубава
И той казал .... "не".
Тя го попитала дали той би искал да бъде с нея завинаги...
И той казал "не".
Тогава тя го попитала дали ако си тръгне, той би плакал,
А той отново отговорил с "не".
Това й било достатъчно. Като си тръгвала, сълзи се стичали
по лицето й,
Момчето я хванало за ръката и казало:
Ти не си хубава, ти си красива.
Аз не искам да бъда с теб завинаги. Аз имам НУЖДА да бъда с
теб завинаги.
И няма да плача, ако ти си тръгнеш,... а ще умра...
Така че сега ще ти кажа:
Харесвам те заради това, което означаваш за мен...

Хм....пратиха ми го..от онези отвратителни спамове. Суеверна съм. Доста, но относно любовта и признанията...обичам да предизвиквам и да чакам най-лошото. Прочетох го, хареса ми, насълзиха ми се очите....иска ми се, но не го изпратих. Сега знам, че аз съм си виновна и не заслуважам това, което пише по-горе!

Събота, Ноември 24, 2007

Ден

На това му се казва ден...мед и масло!
Пътувах цял ден, слушах музика, моята си музика. Гледах комините на фабриките и това, което бълват в атмосферата, гледах самолетите и тръпнех да се прибера. Всичко толкова ми напомняше на БГ. И нямах страх....че ще съм сама или....
Сърцето ми се сви на няколко пъти за да ми припомни, че имам и приятели, които имат нужда от помощ и след това отново онова приятно чувство на завършеност.
Четях си въведението в социологията, слушах музика, мислех си.
Книгата е интересна и прави специалността ми още по завладяваща....ако ги нямаше оставащите изпити щеше да е още по-добре, но не може иначе!
Сега звучи Една малка нощна музика...и така ми се свири на пиано! Но..да си доразкажем деня...чувствах се добре и изглеждах добре.
По пътя обратно се качиха двама мъже с децата. Били на мач. Винаги е скучно акто пътуваш това разстояние с влака и особено ако си сам. Оказа се, че единият е от Полша, а другият от Русия. Заговорихме се. Бяха леко пийнали и се е**ваха. Обаче беше толкова забавно и изпълнено, въпреки всичко с толкова комплименти! Мъжете бяха на...около..близо 40. Този, който откровено попита дали искам да ме изпрати беше...изглеждаше си добре. Не отричам! Всичко беше на шега, беше весело, във влака, в Германия, не по време на световното, беше весело! Човек да не повярва.
Не си дочетох книгата, но определено предпочитам всеки път да има няколко такива хора по влаковете, за да не ми се налага да чета. Вдигат и самочувствието и ти оправят настроението!

А от книгата разбрах и може би именно затова толкова бързо ми се оправи настроението, че като решим да анализираме нещо или буквално социолозите правят трактовки на нормалните всекидневни неща от...чужд поглед, от страни. Доказано е, че един чужд поглед няма задни пред...Vorahnung. И се замислих...Несигурна съм. Приятелите ми забелязаха само това след 3 месечно познанство...или иска ми се да вярват не само това, но това им направи най-голямо впечатление.Та...Държа на чуждото мнение, приемам го и го уважавам. Ценя го толкова, че винаги съм искала да се видя през очите на другите....защото те са чужди, непознати и ме оценят най-правилно. А близките ми....ценя директността и честността най-много от всичко, защото знам за повечете, че могат да ми кажат всичко. Това че търся чуждото мнение..прави ли ме още по-несигурна? Или ме прави по-обективна?
Много рядко са ме виждали да споря, съгласявам се или проявявам инат. Идеята или предизвикателството към приятелите е да разберат причината за трите.......А вие готови ли сте да чуете чуждото мнение?

Ich kann sehen, etwas was du nicht kannst!

Четвъртък, Ноември 22, 2007

Сънувах...нежна и продължителна целувка в киното, на тъмно, без причина.
Сънувах целувка в трамвая, целувка в операта и след изпит.
Сънувах устните, но не и лицето, нямах време да поставя ръцете си на очите му...
Усещах дъха, но не виждах устните!
5.25 сутринта...отворих очи търсейи причината!

Сряда, Ноември 21, 2007

Сраааааам!

Няма просто накъде по-зле! Едвам си държа главата на водата. А си мислех, че мога да плувам.
Дори и сънищата дето ги сънувам, предвещават нужда от професионална помощ!
Остава винаги надеждата за равновесието!....Октомври и ноември гърч...по празниците повод за усмивки! Да Даааа...и Данчо взел кредит!!!

Понеделник, Ноември 19, 2007

Филм завършил с усмивка

Винаги съм била фен на филмите, които завършват със сълзи. Филмите, на които можеш да си поплачеш. Привърженик съм на този тип терапия.
Последните два филма, които гледах не бяха от тези, на които накрая се похабява пакетче кърпички.
Първият...К-Пакс. Кевин Спейси няма нужда от коментар. Не ме бива по коментарите има си специалисти. Филмът ми беше много пъти препоръчван....от един и същи човек. За жалост така и нямах възможността да го гледам. Сега имах и времето и желанието....и въпреки предразсъдъците го гледах. Предразсъдъци...защото имах коренно различна представа за филма и темите, които той засяга. Гледах го на един дъх! Това е нещото, което според мен коментира филма. Не гледах времето, не се питах кога ще свърши....гледах. Всеки сам преживява...за себе си...един такъв филм! Аз накрая се усмихвах! Филмът, част от него, актьорксата игра или каквот и да било ме накараха да се усмихвам, да не мисля и да се насладя на един хубав край! Изпълнен с думи и мисли, които изгарям от желание да повтарям и предавам нататък!
Вторият....Изкуплението Шоушенк! Защо чак сега ли....не знам! Реших, че имам малко време, което мога да уплатня с един хубав филм. Пак ми беше препоръчан. Може би тук е моментът да вметна...У мен няма създаден навик да гледам филми, да ги анализирам и т.н. Не съм гледала филми...а ако то...изключително безсмислени такива. И тъй като не се и интересувам много от темата, предпочитам да се доверя на препоръките на хора, които разбират бая повече от мен. Край на вметката. Беше ми препоръчан този път от двама човека. По чудо го имаше в ДЦ! На английски! Дълъг филм! Харесвам такива филми....стационирани така да се каже между четити стени и въпреки изпълнени с действие и движение. Критиката вече си е свършила работата....а аз още не мога да повярвам, че след толкова лоши новини и глупости, които са ми на главата....се усмихвам. Само при мисълта за филма и за неговия край.
К-Пакс повече ми хареса!

Гледах и един чехословашки филм. Немски...абе..лудата смесица. Полски режисьор и немски екип, които търсят средата на Европа...географски и политически и тн. Нищо не намират...или по точно намират прекалено много места и паметници, на които пише,че именно там е средата на Европа.
Идеята на филма..едно на ръка. Показваха истинското лице на Източна Европа. Всякаква липса на култура, мръсотия, беднотия, просотота...Хората не знаеха..що е то камера и как се действа с нея. Държаха се или сковано или правеха луди детинщини. Видяха камера и започнаха да си изказват проблемите и да се оплакват и да злословят против Европа и правителството.
Беше мръсно и бедно и кално, с дупки. Хората живееха в истинска нищета. Изброяваха колко човека са се обесили, защото нямали пари или защото се пропили. Не знаеха....нищо! Не бяха толкова прости, колкото неуки! И и и ....сетих се за България! Как хората са топли и въпреки всичко как.....не става дума за София или Бургас или другите големи градове...а за просто приличаше на България, прекалено много! Приплака ми се тогава.
България си има чарът, тегли, дърпа и е красива и...живяла съм там и бих живяла отново и отново обаче...как се радвах и колко пъти се благодарих на висшите сили, че имам и съм имала възможността да видя друг свят. И ме хвана срам и яд и....прескачам от тема в тема.
На една лекция днес ни беше обяснен принципа на суспендирането на Европейския съюз. На кого, за какво могат и се дават пари...и колко. На България бяха определени...милиарди евро като регион, който икономически е по-слабо развит от средното ниво за европейския съюз. Ще бъдат вложени в страната за период от 6-7 години, до 2013.
Много брутално звучи...радвам се, че именно в този период няма да съм там...или то към края. Радвам се, че съм в страна, която получава пари по други програми...радвам се, че не виждам това, което видях във филма.
Винаги съм била и съм оптимист...този филм завърши пак с усмивка, защото знаех, че не е за БГ, а и имаше причини да се и посмеем. Остава надеждата...като решат да направят такъв филм за България....преди и след ЕС...да има промяна и да има е малко по-трудно да намерят такива екстремни фал-ове.

П.С. Тъй като правя няколко неща едновременно...накрая съвсем се обърках. Който разбрал....разбрал...иначе обяснение - улеснение!

Неделя, Ноември 18, 2007

на 16...

Днес се замислих за онова време, когато бях на 16. Преди 4 години.
Защо се сетих ли...ами ядосах се на две 16-годишни гълъбчета за това, че бяха по-заети да се целуват, отколкото да помогнат.
Не знам....не знам защо толкова се ядосах...ревност, завист...не!!!! по-скоро...имах нужда от помощта им, а последното, от което имах нужда е да върша и тяхната работа или просто всичко сама.

Та се замислих....като бях на 16....мисля, че бях влюбена в един басетболист..оттогава си е проличл хубавият вкус. Та..дори и не го познавах, но разбира се като всяко момиче си представях рози, вечери, че ме държи за ръка, че имаме общи приятели, че показва любовта си....тук е времето за лека вметка.
Сега, а и тогава вярвам не бих показвала толкова явно любовта си, лъжа! Показвала съм любовта си по-доста.....да де, начини, но никога не бих я показвала пред майка ми, пред непознати или хора които са на възрастта на майка ми, а най-малкото бих загърбила работа или роднина или чужди нужди.
А защо се ядосвам...те са на 16. Сигурно е първата им любов. Още повече мога само да си представя колко хубаво се чувстваше момичето....между целувките и прегръдките.
Досега не съм имала възможността да "празнувам" така любовта си. Нямалко е кога, нямало или причина или обстоятелствата не са позволявали.
Ами ако на 16...бях преживяла първата или може би втората си любов, дали щеше сега да ми пука толкова? Дали щях да съм тук и да съм същата?
Радвам им се и толкова се ядосвам, че им се ядосвам! Не искам...не искам да съм на 20, а да мисля като 40 годишна. Не искам толкова отговорности! Искам веднъж да не се съобразя с никого, искам веднъж заради мен да не се съобразят с никого.

P.S. Който ме събужда напоследък толкова често с мислите си....мерси, че мислите за мен...ама айде да не е посреднощите или рано рано сутрин.
Мерси за разбирането! ;)

шизофрения му се вика

Не е реално колко голям егоист съм. Толкова голям, че чак ме е срам!
И не е реално как успявам да накарам хората около себе си да ме мислят за алтруист! Всъщност не ги карам...те сами се заблуждават.
И ако им кажа сега какво ми е в главата....с право ще ми кажат, че съм луда, но причината няма да е вярна.

Не знам какво да кажа...става лошо..вече дори и не мога да пиша. А като знам колко е тъпа причината.....ми става чак и смешно! Загубих си силата да лекувам...звуча като откачена.
Кръговратът на живота ми е последната надежда....
Да да..този мой неоправдан оптимизъм!

Петък, Ноември 16, 2007

Сънувах...

Сънувах...че съм си вкъщи, в леглото и спя. И се виждам отстрани....
После изведнъж се прехвърлих в коридора. Там стояха двама мъже...явно искаха да ме изненадат и говореха супер тихо....дори и аз не ги чух. Изведнъж...единият изчезна, а другият се оказа коленичил до леглото ми. Гледаше ме как спя.....
Махна кичур коса, който закриваше очите ми...и изведнъж отново бях в себе си..
Не отворих очи...просто хванах ръката силно и понечих отново да заспя....вече не спях, но и не отварях очи. Чух само думите..."Изненада мило!"
И отворих очи....в буквалния смисъл...събудих се!

Пак ме е захванала тая пуста романтика и не пуска и знам, че обикновено не води до нищо хубаво.
Странно е..толкова да искаш да чуеш/кажеш/прочетеш нещо...а като стане..да не е за теб, да не искат да го чуят....да не разбереш!


...и тая вълна ще мине (дано не с толкова болезнени последствия като предната!).

Четвъртък, Ноември 15, 2007

На последната лекция днес гледахме едно филмче...за жалост няма как да го кача, или поне не знам как става. Сайтът е на руски и да сложа линк, докато обясня от къде и как и т.н. няма да стане.
Ще го опиша на кратко. Става дума за пионерчетата и за лагерите, в които са прекарвали летата като награда за добре завършена учебна година.
Забавно е..като изключим онази част, в която професорката каза....тук една наша колежка замълча и каза, че наистина е имало такива проблеми.
Та....клипчето...анимация, със главана героиня момиче, с червена коса, слабичко, симпатично....нормална високо-технологична анимация, която успява да докара ефекта на несъвършенство. Момичето мечтае да види морето, брат и и потапя главатав кофа с дъждовна вода и казва, че такова е и морето.
Все пак я приемат в пионерските среди и тя заминава за Крим. Един таралеж получава инфаркт от уплаха от влака, който преминава с мръсна газ през полето. Чупи се камерата. Птица изсира лайно във формата на Съветския съюз...пропускам подробностите...
Следва бой с възгавници, кръв, пърдене, взривяване на статуята на Ленин, на момичето и идва за пръв път и и дават вата....нещото което стресира всички беше....възпитателят, който я привика на коленете си и който явно се надърви от това и случката с възпитателката която...шумно правеше..ам...секс с директора и децата гледаха през прозореца. Точно на това място друга професорка е казала, че това наистина се е случвало.
Иначе беше смешно, колкото и тъпо да звучи да го кажа сега. Клипчето е оригинално и явно постига целта си. Творците правят и доста други неща.
Сега не се сещам какво исках да кажа с цялата тази.....бърканица от думи. Мислите ми за на друго място. Някой ми ги е взел...някой ме мисли и ми бърка в мозъка без позволение. Дано да е симпатичен...таа...завладели са ме филмите напоследък. Като отвод за простотиите, които ми се въртят в главата.
Сега си казвам сама на себе си...споко...смайл! всичко ще се оправи!

П.С. Леле...не съм добре!

Сряда, Ноември 14, 2007

Как ще реагирате....

Как ще реагирате ако ви кажат, че едно лекарство, при редовно взимане, може да ви спаси живота?

Как ще реагирате, ако ви пратят да горите в ада?

Как ще реагирате, ако загубят важен ваш документ?

Как ще реагирате, ако накърнят националната ви гордност?

Как ще реагирате, ако пред вас се срине едно приятелство?

Как ще реагирате, ако разберете, че слуховете за вас....вървят доста пред вас?

Как ще реагирате, ако пред вас умира човек?

Аз как реагирам....аз съм multitasting...

Вторник, Ноември 13, 2007

I was really making myself crazy

Не ставам в много отношения, не ме бива в много неща и го знам...и оценявам, когато ми го казват, но за едно нещо смея да претендирам, че ме бива....да бъда приятелка. Приятелите са нещото, за което бих убила, най-важното нещо в живота ми и когато усетя, че ги губя или че съм им ненужна....тогава не мисля, а просто реагирам.
Мисля, казвам и правя глупости. Показвам част от себе си, която мразя, заради, която аз ненавиждам самата себе си.
Един важен човек казваше...пътувам транзит за ада. Винаги му казвах и ще му казвам да не мисли такива неща, но сега го разбирам!
Обикновено успявам да скривам тъпотиите, които ми минават през ума, успявам и да се спра преди да нараня хората, които обичам.
Сега ме е толкова срам.....че бих горяла за забавление в ада!
А....бях намислила да съм бясна и съм бясна, защото най-големият комплимент за една жена е да чуе, че е специална, важна и желана, а най-голямата обида - да й покажат, че има и по-важни, по-желани и по-специални от нея!
Жалко е!

Понеделник, Ноември 12, 2007

Вчера ми направиха забележка...всъщност беше по-скоро съвет.
Проблемът беше, че...не оставям мъжете около мен да се доказват, че създавам впечатлението на прекалено силна и независима...жена, която няма нужда от ничия помощ! Смешно нали...всъщност е вярно, казвали са ми, че създавам такова впечатление, че съм силна, че съм най-силния човек когото познават....Жалко е!
Набутах се в роля...която не ми отива! Роля, която не мога да изпълня....все едно, всеки си има проблеми, а аз...аз съм си аз!
И не ми отива да се оплаквам и не ми отива да мисля за себе си..и не ми отива да бъда егоист.....алзо..поредната най-добра приятелка, поредната неуспяла актриса!

Ich wurde oftmals aufs Spiel gesetzt.

Die Frage ist...bin ich so viel/wenig Wert?

Събота, Ноември 10, 2007

"спам"

Сега се сещам за..онези глупавите спамове с хубави приказки вътре, които завършват с ...изпрати на всчките си приятели и ако се върне при теб, значи поне един...никога не ги чета докрай!
Не мога да нарека тази песен спам....престъпление е. Но пък нищо не може да ме спре да я пратя и да си изпрося да ми я върнат!

SOME TIMES IN OUR LIVES
WE ALL HAVE PAIN WE ALL HAVE SORROW
BUT IF WE ARE WISE
WE KNOW THAT THERES
ALWAYS TOMORROW

LEAN ON ME
WHEN YOUR NOT STRONG
I'LL BE YOUR FRIEND
I'LL HELP YOU CARRY ON
FOR, IT WONT BE LONG TIL IM GONNA NEED
SOMEBODY TO LEAN ON

PLEASE SWALLOW YOUR PRIDE
IF I HAVE THINGS
YOU NEED TO BORROW
FOR, NO ONE CAN FILL THOSE OF YOUR NEEDS
THAT YOU WONT LET SHOW

YOU JUST CALL ON ME BROTHER
WHEN YOU NEED A HAND
WE ALL NEED SOMEBODY TO LEAN ON
I JUST MIGHT HAVE A PROBLEM THAT YOU'LL UNDERSTAND
WE ALL NEED SOMEBODY TO LEAN ON

LEAN ON ME
WHEN YOUR NOT STRONG
I'LL BE YOUR FRIEND
I'LL HELP YOU CARRY ON
FOR IT WONT BE LONG
TIL IM GONNA NEED
SOMEBODY TO LEAN ON


YOU JUST CALL ON ME BROTHER
WHEN YOU NEED A HAND
WE ALL NEED SOMEBODY TO LEAN ON
I JUST MIGHT HAVE A PROBLEM
THAT YOU'LL UNDERSTAND
WE ALL NEED SOMEBODY TO LEAN ON

IF THERE IS A LOAD
THAT YOU HAVE TO BEAR
THAT YOU CANT CARRY
I'M RIGHT UP THE ROAD
I'LL SHARE YOUR LOAD
IF YOU JUST CALL ME

LEAN ON ME
WHEN YOUR NOT STRONG
AND ILL BE YOUR FRIEND
ILL HELP YOU CARRY ON
FOR IT WONT BE LONG
TIL IM GONNA NEED SOMBODY
SOMBODY TO LEAN ON!!!

Вторник, Ноември 06, 2007

Няколко дни в Мюнхен...случиха ми се толкова много неща и преди това и повреме и сега се случват!
Преди да замина...за пореден път се убедих, че има някакво...липсва ми думата. Беше ми много зле, най-меко казано бих описала състоянието си с депресия. Казаха ми много неща, очаквани и не, направих много неща, които ми костваха доста сили. Можех само да седя, да плача и да се депресирам още повече! НЕ исках да заминавам..не и в това състояние, не и сега.

Всичко се връща..след седмицата...мъчение....не съм се смяла толкова от....Да..имаше стрес, повече от нужното, обаче видях макар и само от кола, един невероятен град! Усетих живот, който не съм усещала от много време! Не мислех...което всъщност не е особено хубаво, но ми дойде толкова добре!
И отново....грижиха се за мен! Беше...да усетиш, че някой иска да те предпази, да помогне, опознае....липсваше ми! Да пиеш бира с.....приятели и да се чувстваш част от нещото, специален.
Да те гледат, не с цел да коментират или интригуват...да те гледат, защото им харесва....любуват се....

Отново вкъщи....отново една от многото, отново последната....
Не, как беше..."И да умра..нали съм само аз!"

I need a hug...and there is no one now, who can give me this (who want to give me this
)!