Prekalih...

i se prewurnah w matema. Naranih, tozi, kogoto naj-mnogo obicham....
Sega moga samo da chakam i da se nadqwam....

Прекалявам....ще ми мине

Another summer day
Is come and gone away
In Paris and Rome
But I wanna go home
Mmmmmmmm

Maybe surrounded by
A million people lie
Still feel all alone
I just wanna go home
Oh I miss you, you know

And I’ve been keeping all the letters that I wrote to you
Each one a line or two
“I’m fine baby, how are you?”
Well I would send them but I know that it’s just not enough
My words were cold and flat
And you deserve more than that

Another aeroplane
Another sunny place
I’m lucky I know
But I wanna go home
Mmmm, I’ve got to go home


Let me go home
I’m just too far from where you are
I wanna come home

Let me go home
I get my run
baby I'm done

And I feel just like I’m living someone else’s life
It’s like I just stepped outside
When everything was going right


And I know just why you could not
Come along with me
But this was not your dream
But you always believe in me


Another winter day has come
And gone away
And even Paris and Rome
And I wanna go home
I miss you, you know
Let me go home

Let me go home
I’ve had my run
Baby, I’m done
I gotta go home
Let me go home
It will all right
I’ll be home tonight
I’m coming back home

Кога разбираме, че сме силни, тъпи, инати и упорити?

Зависи кога ще заплачеш и колко ще плачеш, след като чуеш диагнозата....

На кого ще се обадиш....?

Дали ще ти мине и останал сам?

Дали ще нарушиш желанието за мълчание на останалите?

Извод:
Слаба съм...и съм тъпа и упорита....или просто за пръв път в живота си не знам какво да кажа

Трябва да ми се отнеме....

Да ми се отнеме първо живота....той и без това не е важен.
После ако все пак никой не се осмели да ми спести мъките...да ми се отнеме разума. И без това не го използвам, че никой друг не го използва.
Трябва да ми се отнемат после (в случай, че разумът отсъства!) желанията, мечтите, исканията.
Ако всичко това не го давам..или не невъзможно да ми се вземе поради липса или жестока борба....то тогава просто ме оставете...без приятели, без любов...не говорете с мен и бъдете щастливи...

Ама защо почнахте отзад напред?

I wanna go home... ;(

Искам пак онова чувство...на сигурност, и на щастие. На пълно спокойствие...

Чувала съм толкова много хубави неща през живота си...казвала съм толкова силни неща.
Радвала съм се на най-малкото доказателство за доверие, приятелство, любов!
Не съм наивна и никога няма да бъда, не съм силна, нито пък слаба.....искам да чуя, защто заслужавам, искам да докажа...защото заслужават!

Липсва ми!

Ъхъм...

Не обичам такива моменти...моменти, в които съм смазана и емоционално и психически и физически дори. Моменти, в които можеш само да мислиш как да се закопаеш още повече за да не мислиш. Да не се тормозиш, да не си представяш...
Мразя да прося....чувства и внимание и....не понасям моменти, в които съм имала последната дума и...ъхъм. Моментите, в които си мислиш, че си загубил всичко и датолкова те е страх, че седиш и чакаш и се надяваш....

Играя игра, в която няма как да спечеля...игра, в която губя всеки ден и малкото, което ми е останало. Не знам правилата и никой не смята за нужно да ми ги обясни....и аз продължавам да губя, докато не се загубя!

Мразя си шестото чувство....защо съм се родила жена, защо са ме наказали с предчувствия?

Искам свят на директност и рационалност. Без излишни движения и мисли....искам да съм друг, искам да не съм аз....искам да съм достатъчна!

Не е хубаво като ме хване....точно тази фаза, предвещава нещо лошо!

Помощ..махнете точно този песимизъм от мен, убедете ме в противното!


I would give you everything
There's nothing in this world I wouldn't do
To ensure your happiness
I'll cherish every part of you

***

I've waited so long to say this to you
If you're asking do I love you this much
I do

***

The loneliness of nights alone
the search for strength to carry on
my every hope has seemed to die
my eyes had no more tears to cry
then like the sun shining up above ...

***

Now all my hopes and all my dreams
are suddenly reality
you've opened up my heart to feel

***

And if only you were here
I’d tell you, yes I’d tell you

***

I still can feel and it’s so unreal
When you’re touching me Kisses endlessly

***

take my hand
And try to understand
That I'll be here for you
Just the way you want me to

Ein Lehrerparty...alle betrunken bis zu geht nicht mehr. Stehen in der Mitte des Danceflors drei: ein Grundschullehrer, ein Realschullehrer und ein Sonderschullehrer. Sie haben bemerkt, dass es keine Zigaretten mehr gibt und das Alkohol bald zu Ende ist.
Sagt erst der Grundschullehrer: "Ich fahr' mal Zigaretten holen und paar Flaschen Vodka".
Kommt nach 30 min wieder...nichts gebracht. "Was ist los? Wo sind denn die Zigaretten und das Alkohol?".."Komm ich um die erste Ecke, hop...die Polizei. Sie haben mir den Führerschein weggenommen und nach Hause geschickt. Muss jemand anderer Alkohol holen!"
Diesmal fährt der Realschullehrer...kommt nach 45 min wieder: "Na Mädels, die Polizei war immer noch da...ich habe auch keinen Führerschein mehr. Du als unsere letzte Hoffnung musst gehen!". Und zeigt den Sonderschullehrer.
Er fährt los und kommt nach 10 min mit eine Sixpack Bier, Flache Vodka und Zigaretten. "Hat dich die Polizei nicht gefangen?"
"Doch...aber..die Jungs, die kenne ich schon!"

P.S. Знам че има грешки...най-важното е да се разбере!

When someone hurts us...we want to hurt them back
When someone wrongs us...we want to be right
Without forgiveness old sores will never cure
Old sores never heal
And the most we can hope for is that one day we will be lucky enough to forget.

Има една песен...

Винаги съм искала някой да ми посвети песен....или да има песен, която за някого съм аз.
Песента трябваше да ме развесели тогава, разбира се ми лепна най-голямата усмивка на лицето, но сега дори и тя не помага....

A moje srce je pile
drhti od straha kada grmi

"Както си ми казвала"

Едно изречение...нужно е много повече от едно прочитане за да разбереш!
Казвам много неща....доказани глупости.
Искаш да чуеш още...за какво са ти глупости?

Тишинааааа

Искам..да е тихо, не искам музика...искам да се свия на кравайче, както правех като малка.
Искам да гушна....и да се наплача, ей така докато пресъхна, без да знам защо, просто ей така.

Не всъщност искам да съм темерут...да се усмихна, да кажа майната му, да не ми пука
Искам да изляза и да не се върна....

Сега е тихо...


А как мразя тишината!

Es hat sich wiederholt

Пак...една от онези сутрини, в които се събуждаш малко по-рано от и без това рано нагласения часовник. И след първите секунди яд, че си се събудил усещаш....
Това усещане е необяснимо.
Усещане, че някой те иска, мисли, сънува....усещаш го само за мигове и си казваш, че не е възможно и се опитваш да заспиш...поне останалите 15 мин да бъдат оползотворени....докато не звънне телефона!
Един път....беше за хубаво, събудих се със същото чувство, но разбрах, че е било за хубаво...сега не е.
Въпросът е...дали другият път няма да си въобразя, дали да се доверя на онова тъпо шесто чувство, което имам и което само подхранва параноидната ми личност...или....не искам повече да звъни телефонът, искам да го очаквам, но да е за хубаво....както беше предния път!

Stell dir vor vol. 2

Затвори очи и си представи, че...съм тук.
След това...как усещаш ръцете ми от двете страни на челото...натискат леко, много леко, започват да се движат съвсем леко в кръг.
Усещаш зелената ябълка и дишаш..просто дишаш.
След това ръцете ми се спускат от центъра не челото към слепоочията...и все още натискат леко....тъпа приятна болка, минават точно над веждите.
Връщат се обратно на слепоочията....след това под веждите....и отново и отново, просто не отваряй очи!

Не съм от най-досетливите де...

Явно досетливостта е чувство, което или нямам или успявам да притъпя до степен непозната на моите емоционални качества.
Но както и да е...досетих се, след малко повече време и няколко натвърдъка.
Сядам си, на първия ред...за да оставя другите да живеят спокойни, щастливи и без проблеми.
Първи ред...защото обещах!

Let stop thinking about me...let start thinking about the people I love.

the...

I'm not the best thing that could ever happen to a man!

Make me a favour!

Take something from me....and now change it!

What did you took?

Summerdream?

Седях на пясъка и не смеех да затворя очи.
Гледах залеза, слушах изгрева.
Треперех от студ и страх.
В далечината се чуваха гърмежите на приближаващата се буря.
Чу се гръм и аз затворих инстинктивно очи.
Усетих капките дъжд по лицето и ръцете, които ме вдигнаха и понесоха към дома.
Не чувах и не исках да видя....в тъмнината имах всичко.
Отворих очи и поисках отново да ги затворя!

Help!

Заклещена съм...между желанието на близък човек..и обещанието, което аз съм дала на този човек!

И не знам кое е ...по-стойностно? Дали да седя мирно и тихо и да чакам...или да си спазя...себе си и обещанието?

Искам...трябва ми някой, който да е силен за мен в момента!

ХЕЛП!

Е ми...не ми е по-лесно!

И не разбирам!

Заслужавам ли да бъда изложена на такъв риск...точно аз?

Струвам ли толкова малко?

Дай ми повод само дай, да остана само с теб до край

Преди...2 години, Маркщрасе в Бохум бе огласена от виковете на две момичета. Беше вечер...не помня дали беше топло или студено, никога няма да съм сигурна и дали точно тази е била датата, защото едва ли някой можеше да предположи, колко важна ще се окаже тя.
Оттогава изкачвам една стълбичка...много често съм се подхлъзвала и пропадала, предполагам само колко. На моменти...не знам дали аз съм човекът, който ще я качи цялата. Но знам, че ако/като стигна най-горе, ще имам нужда някой да ме държи....много здраво, защото там друга опора няма.

2 години са нищо...губила съм хора след 5 и повече години приятелство, но толкова много неща, за толкова малко време...не съм видяла, усетила, преживяла...с никого другиго!
Казвала съм много неща и държа на всяко едно от тях!
Поиска ми оценка...във всяко едно отношение, да го оценя би било обида! Няма и да го направя сега, когато се очаква, защото няма да повярва!
Имам най-неоценимото и неописуемо нещо, което в допълнение с останалото, което ми се случи в онази семдица и което продължава да ми се случва...е и ще бъде моят двигател в живота.
Всяка една дума на благодарност и признание е казана..или написана.
Искам да си пожелая нещо....искам никога да не излиза от живота ми, да ме съпътства и винаги да е до мен, искам да усещам, когато ме мисли и да бъда там, когато ме иска, искам да продължава да бъде усмивката на лицето ми и аз да бъда причина само нещо хубаво, искам..желая...
Вярвам на сълзите, усмивките и надеждите си, защото ми показа и любов, и приятелство и вярност, защото изживвам сънищата си!
Имам още много да уча, за да сбъдна и чуждите мечти, все още не правя някой неща като хората....приемам помощ в процеса на учене. И знам, че ще се науча...имам цялото време пред себе си.
Не знам дали има чувства за цял живот, но искам да докажа, че има хора за цял живот...винаги!

Juanes

Всъщност най-забележителното в тази песен е музиката!
Tекстът...не е за мен!

Para tu amor lo tengo todo
Desde mi sangre hasta la esencia de mi ser
Y para tu amor que es mi tesoro
Tengo mi vida toda entera a tus pies

Y tengo tambien un corazon que se muere por dar amor
Y que no conoce el fin un corazon que late por vos

Para tu amor no hay despedidas
Para tu amor yo solo tengo eternidad
Y para tu amor que me ilumina
Tengo una luna un arco iris y un clavel

Y tengo tambien un corazon que se muere por dar amor
Y que no conoce el fin un corazon que late por vos

Por eso yo te quiero tanto que no se como explicar lo que siento
Yo te quiero porque tu dolor es mi dolor y no hay dudas
Yo te quiero con el alma y con el corazon te venero
Hoy y siempre gracias yo te doy a ti mi amor por existir

Para tu amor lo tengo todo
Lo tengo todo y lo que no tengo tambien
Lo conseguire
Para tu amor que es mi tesoro
Tengo mi vida toda entera a tus pies

Y tengo tambien un corazon que se muere por dar amor
Y que no conoce el fin un corazon que late por vos

Por eso yo te quiero tanto que no se como explicar lo que siento
Yo te quiero porque tu dolor es mi dolor y no hay dudas
Yo te quiero con el alma y con el corazon te venero
Hoy y siempre gracias yo te doy a ti mi amor

Имам....нямам...

Много е силно усещането, когато те свалят на земята.
Не се натъртих и физически....белези няма, само няколко одрасквания, ама...леле колко е неприятно!

Казвали са ми, че си живея в моя си някаква реалност и че не поглеждам извън нея, че не искам да разбера какво се случва около мен....и в заключение не искам да порасна.
Моя си е....и си я харесвам. И никак не е приятно като разбереш, че си сам в някакво пространство, от което не можеш да излезеш, заради преградите, с които сам си го оградил.

Моето пространство е толкова малко...и искам да си е мое, ама..може ли да не е остров? Поне да....ама той не е екзотичен, не предлага нищо красиво, няма забележителности, предлага толкова малко и не може да издържи на напора на огромния пазар на такива островчета.
Скоро няма да си имам остров...ще хвана първата подадена спасителна котва и ще потъна некъде в морето.

П.С. Ама пък си е мое!

Принципно..не слушам чалга. Трябва да е някоя наистина....много силна песен за да ме накара, седейки сама вкъщи да слушам чалга..или трябва да тъжа по България.
Но...тази песен е една от онези, прекалено силните...слушах я на живо, а не я помня. Помня само невероятното чувство, което свързвам с нея. Заради тази песен....защото я слушам и ще я слушам съм готова да приема обвниненията, че слушам чалга.

Остани
Остани
Гледам през твойте очи
Страдам със болките ти
А ръцете ти моля
да ме докосват тихо призори

Ще те пазя в сърцето така
Ще целувам всяка сълза
и ще мина през огън
ако трябва за теб

Остани
Ще ти го казвам даже да ме рани
Остани
Ще те обичам и да боли
Остани
Ще го повтарям без да се уморя
Остани
и ще повярваш в любовта

Есен, когато вали
ти ще ме галиш нали?
И ще бъдеш със мен
Щом съм тъжна
и ти ще тъжиш

Ако не го намирах за прекалено тривиално или не ме беше срам...бих я посветила, но песента е толкова красива, че или я усещаш или не.