Ace of Base - It's a beautiful life

Искам....какво искам?

Искам теб!
Искам сърцето ми да изхвръкне!
За кой ли пореден път..просто искам...да остане!

Monkey see, monkey do

Това е цитат от един филм, който янма абсолютно нищо общо с това, което ми се иска да напиша.
Става дума за един филм, мразя да ги коментира, сигурно вече се потретвам, най-малко!
Филмът няма на идея да бъде силен, да повлияе..или може би дох!
Сюжетът накратко! Мъж, за когото се знае,ч е страда от хронична болка в крака, който е идиот, изключително груб и директен, дори и безчувствен, особено към хората, които са му близки. Явно грешка на медицната и явно лична грешка и инат, които и той не може да си прости.
Описах го доста сложно, но това може би наистина е най-сложният герой във филм, с когот някога съм се сблъсквала, но пък ми беше най-лесно да го разбера.
Той разказва историята си...от трето лице, като лекар сам на себе си...става ясно, че е станала грешка и той изпитва невероятно силна болка. В този момент показва на жената до себе си, че неговият живот не струва, колкото нейния, че неговият живот изобщо не струва, че би спасил нея, но за себе си не намира смисъл и желание да го прави. А тя...е единствения човек, който..как да го кажа....всички реагират с недоумение и не вярват,че той казва това, а тя не показва изненада, напротив, сигурна в себе си и него се опитва да му налее акъл в главата...Разбира се не съм добър разказвач....за да се спаси от болките, той решава да изпадне в изкуствена кома и да бъде събуден, когато болките намалеят. Преди да заспи, казва може би за първи път през живота си думите "Обичам те". Тогава жена му взема решението да отстранят част от мускула на крака му....спасява му живота, прави болките несравнимо по-поносими, но това не е неговото желание!
Той не и прощава....от инат и изкривена вяра в себе си, я губи. Става още по "безчовечен" към близките си.

Изобщо не ме бива да разказвам, не е нужно да го казвам пак...но филмът наистина ме.....
Не ме разплака, а...идеята му е толкова проста и толкова бързо ти влиза под кожата.
Иска ми се да го разбера...
Тъй като всичко това протича като разказ от самия него, като лекар, студентите реагират..."Какъв идиот!". Следват и реакции от рода на това,че жена му не е имало моралното право да го прави, след като това не е било неговото решение и тн и тн.

Малко преди да получи сърдечен удар, в следствие на грешното самолечение което е преживял, малко преди да спре сърцето му за повече от минута....той казва думите..."Сгреших!"


Кое движи хората напред...сигурността в себе си и другите хора или съмнението?

Красота!

I know I wasnґt there
When you needed me the most
I know I didnґt care
and was afraid to get so close
tonight itґs getting hard to fall asleep
cause itґs becoming clear that I broke all into pieces
and I can not reverse it
so Iґve got one more thing to say

chorus:
Iґm sorry for your pain
Iґm sorry for your tears
for all the little things I didnґt know
Iґm sorry for the words I didnґt say
but what I still do
Iґm still loving you

I know I let you wait
Iґve been away for far too long
but now I can relate
to everything that I did wrong
stop breathing when I think Iґm losing you
and thereґll be no excuse so Iґm on my knees
so listen please
Let me hold your hand once again

chorus 2x:
Iґm sorry for your pain
Iґm sorry for your tears
for all the little things I didnґt know
Iґm sorry for the words I didnґt say
Iґm sorry for the lies
Iґm sorry for the fights
for not showing my love a dozen times
Iґm sorry for the things that Iґve called mine
but what I still do
Iґm still loving you

Thatґs what I will always do

За пръв път..

За пръв път през живота си имам толкова голяма нужда от нещо, за пръв път през живота ми, нещо ми липсва толкова много....и като изключим, че не мога да го имам, съм толкова щастлива, че го има.

Не мога да избягам и да искам...а аз дори истински не го искам.
Не знам дали ще е по-добре за хората ако ме няма...дали ще им е по-лесно, дали ще са по-щастливи....няма и как да разбера ако те не ми го кажат, но знам че ако пак поискам да се изтрия от лицето на Земята...няма да ме оставят да го направя, защото макар и сложна съм минала прекалено дълъг път, който не може да се изтрие от/с простите мои желания, депресии и паранои.
И както казах...на мен винаги ми минава и отново усмивката е лепната на лицето ми!

П.С. Дядо..сериозно..действаш ми подсъзнателно и надсъзнателно! Първо..мерси че уважи желанието да си анонимен..не че имаше много смисъл, второ..мерси че обори поне едно от нещата в списъка, трето...сънувах кошмар след разговора ни! Действаш ми!

Самокритика...

Време е за малко самокритика...от тази която най-обичам:

Говоря много, прекалено много.
Натрапвам се.
Дразня.
Ходя по нервите, което се припокрива леко с предишното.
Спамя.
Обичам да си вра носа, не където трябва.
Показвам прекалена самоувереност.
Несигурна съм.
Създавам впечатление, че не заслужавам да чуя, че не разбирам, че не мога да мисля, че съм прекалено емоционална.
Че не мога да се справям сама.
Че не мога да поема отговорност.
Че съм повърхностна...не разбирам сериозните неща или поне най-малкото съм несериозна!
Някой сигурно ме имат и за лепка, сигурно и за човек с прекалено високо самочувствие.
За външните недостатъци...няма нужда да говоря, те са достатъчно явни и оставям хората да говорят за това.

Абе...има още толкова много неща, че като се замисля....сега разбирам, защо доста хора се срамуват от мен. Решението тогава е...stay at home и да не се пречкам!

П.С. Ако някой се сети за още нещо...сега му е паднало, само ще помоля да се пише анонимен, защото както казах...емоционална съм!

Това смятам, че стига и тъй като все пак има малко доброта в мен....за да не преча на никого повече и за да улесня всички....няма ме!

Неприятно чувство

Най-неприятно ми става, когато приятел се обади, искайки съвет! За проблем, който и аз имам и който и аз не мога да реша.
Тогава даваш съвети, който сам знаеш, че не помагат и се замисляш още повече над твоя проблем...и след това като "дар" небесен ти показват още веднъж, че проблемът съществува и че не можеш да го решиш и тогава....просто седиш, безсилен и обезкървен, зависим от чужди фактори и си казваш...Whatever! И продължаваш напред, до следващия "дар" или следващия приятел с проблем!

Винаги, колкото и да плаши!

I just want you close
Where you can stay forever
You can be sure
That it will only get better
You and me together
Through the days and nights
I don’t worry ‘coz
Everythings gonna be alright
People keep talking
They can say what they like
But all I know is everything’s gonna be alright

No one no one no one
Can get in the way of what I’m feeling
No one no one no one
Can get in the way of what I feel for you
You you
Can get in the way of what I feel for you

When the rain is pouring down
And my heart is hurting
You will always be around
This I know for certain

You and me together
Through the days and nights

I don’t worry cause
Everythings gonna be alright
People keep talking
They can say what they like
But all I know is everything’s gonna be alright

No one no one no one
Can get in the way of what I’m feeling
No one no one no one
Can get in the way of what I feel for you
You you
Can get in the way of what I feel for you

I know some people search the world
To find something like what we have
I know people will try
Try to divide
Something so real
So till the end of time
I’m telling you that

No one no one no one
Can get in the way of what I’m feeling
No one no one no one
Can get in the way of what I feel for you
oh oh oh …

P.S. "Vieles kann man sich nicht aussuchen....auch wen man liebt, aber er kann selbst entscheiden..wie er liebt!"

Друго си е да го чуеш....?

Аз...

Страх ме е да повярвам че ставаше дума за мен!

home sweet home

Малко е странно....има си мой дом. Както казваше един приятел, една малка моя си кочинка, но за щастие вече няма да е в буквални смисъл.
Седя пред компа, със собствен нет! Не ми пречи нищо, сама съм...беше ме страх и сега все още е малко плашещо...обаче толкова омайващо мое!

Всички важни и желащи хора вече мибяха на гости...липсват един, двама...за които подбирам специална покана...които да запълнят новото и да затворят кръга на преместването!

Приятно е! Не очаквах разликата да е толкова вътрешна! Не се описва..чувства се! Мирише на мен...на мое!

хлъц!

Съвет..никога не гледайте да угодите на всички..накрая винаги оставете по-сринати от всякога, потъпкани и сами!

Молба..не ми пълнете главата с бръмбари, не ми подхвърляйте информация, с моята несигурност и параноя ще бъдат интерпретирани неправилно...

А сега...дайте ми....нищо не ми давайте!

малко мазохизъм

Много обичам да преизвиквам точно това, от което най-много ме е страх или което най-много би ме наранило.
Всички са чували великата мисъл, че нападението е най-добрата защита...аз си имам собствена формула. Винаги давам право на избор, казвам именно това, което ме е страх да чуя от останалите...давам изход, даже гоня за да не бъда изгонена.
Наранявам се сама..но както каза един приятел...По-добре аз, отколкото ти!

П.С. И тъй като устата ми не спира да мели, а сега ми е най-малко до забавни истории...почивайте си...дразнител номер едно е аут!

I don't need a word...

stell dir vor...

Затвори очи..и си представи:

Излегнал си се в стола, изнервен си или по-скоро изтощен, не те е грижа какво се случва наоколо, караш по течение, което не знаеш накъде води...
Чуваш, че вратата зад теб се отваря и знаеш кой е, не е нужно да отваряш очи. Този човек се приближава, изправя се зад теб...навежда се и те целува по челото....
Без дума да продума те прегръща и мълчи, чуваш ритъмът на сърцето...и си толкова спокоен. Заспиваш...унасяш се...сигурен си...в сърцето, което бие до ухото ти.....Отваряш очи и срещаш погледа, питащ, мил, пълен....отпускаш се в леглото и отново затваряш очи. Усещаш само ръцете които отново те прегръщат, но този път казвайки: "Всичко е наред! Спи спокойно, аз съм тук."......и отваряш очи.....

хванах я....

Подадоха ми я...хванах я.

Търсете ме на дъното!

still the same

"Blagodaria ti, che zaradi teb vinagi moga da jiveya s useshtaneto, che imam podkrepa zad gyrba si i che mi davash stimul za jivot v momenti, kogato toi lipsva."

снимки/през призмата на обикновения гражданин

Вчера се прибрах от България...сега от мен се очаква да разказвам и да е интересно.
Тъй като съм обикновено момиче от малък град...ще си спестя високопарните думи, защото никога не ме е бивало в тях, а и едва ли мога да опиша всичко така както ми се иска.

Ваканцията беше...нали се сещате..винаги преди да заминем на накъде, поне аз, правим планове, представяме си, мечтаем, обмисляме. Моята ваканция...беше сбъдната мечта!
Плановете, представите, тайните мечти и желания...надминати и то с голяма преднина! Страхувам се че вече не ми останаха мечти...страх ме е да си помисля за зимата....
Тези 20 дни в България бяха...Спомням си на една опознавателна игра на искреност едно момиче ме попита кой е бил най хубавият ми момент, досега в живота, тогава без да се замисля отговорих....че е рожденният ми ден, 19-ят! Сега ако някой ме попита...кои са най-хубавите ми моменти....всеки един момент от 12 август, почти до края е способен да се конкурира за титлата "Момент на живота".
Не искам да обяснявам какво точно се е случило, защото само ще убия красотата на момента.
Сега като се замился, всеки един от моментите...предизвиква нещо в мен, най-малкото от които е усмивка. Бях щастлива, истински, малко пълно щастие.
Потръпвам, изтръпвам при най-малкия спомен.
Обичаха ме...грижиха се за мен, цениха ме, малко, но най-качествените хора. Мисля си..мога ли по-честичко да показвам и аз на тях колко истински много ги обичам, колко ги ценя и как бих убила или дала живота си за тях.

Сбъднаха мечтите ми, направиха ме истинска...остава ми само надеждата, че на хората, които бяха с мен им е било поне наполовина толкова хубаво, колкото ми беше на мен.

П.С. Остават и моментите, които можех да предотвратя....забравям ги, защото си взех урок и няма да ги повторя.
П.П.С. Разбрах, че съм важна и че ме ценят, неочаквано качествено малко хора. Надявам се и аз да им показвам колко ги ценя по-честичко..и да знаят че за тях убивам и давам живота си!
П.П.П.С. Това е само много малка част от снимките....сайтът не дава повече...