Снимки без коментар

Ок, докарах го до третия ден и вече малко ме мързи....To be continued...

Москва...ден първи до.....където стигна

Нашата стая. Само изглежда добре....трепахме хлебарки цяла седмица! Но като си я наредихме приятелите не излизаха от там..не можехме да се заключим не за друго!


Метрото е както се вижда ДЪЛБОКО. Половината месец мина по ескалаторите! 4 мин на тия стълби, пияни след поредния купон..не можеш да седнеш! Поне е чисто! Изключително чисто, старо, но поддържано, до някаква степен.


Нашата тоалетна или на съседите, не съм много сигурна. Знам че при нас по едно време нямаше седалка и вратата не можеше да се затваря. Питате се защо? Защото мястото за крака беше цифром и словом една плочка. Според архитекторите или строителите...на тоалетната няма нужда да се сяда и най-малко при това да се затваря вратата...и разбира се възоснова на тези изключително грешни разсъждения не са и предвидили място за краката!

Леле колко има за писане!
Би било абсурдно да си мисля, че мога да повера всички събрани впечатления в един блог.
Москва и най-вече Санкт Петербург са най-невероятните места, на които съм била. Особено СПБ!
Случиха се толкова неща. Русия е голяма и силна и красива и един месец е абсолютно недостатъчен, за нищо. Стига ти до толкова, че да се влюбиш...да свикнеш не е трудно и след това се чувстваш наистина зарязан! Никога не ми е трябвало толкова много време да се аклиматизирам в Германия. Дори когато преди 4 години за пръв път останах тук сама не ми беше толкова трудно да свикна. Русия ти влиза под кожата. Това, което се случва там си остава там и това е най-лошото от всичко. Русия е нещо като....райски остров.
Като се замисля, ако питам руснаците едва ли им харесва толкова много, след като няколко момичета се пробваха при приятелите ми с "Take me in Germany!". И въпреки всичко...хареса ми! И ми се иска да живея там и ми се струва, че бих се справила.
Москва е може би най-бездушня град, който някой, някога може да види. Един от най-красивите, но някакси...бездушен, в смисъл на....голям, забързан, сцена, музей, експонат и въпреки всичко с невероятно силен пулс. И ако усетиш ритъма, което смея да кажа ние успяхме, няма да искаш да си тръгнеш!
СПБ е най-хубавото нещо, което може да се случи на някого. Вода и хора и пулс и душа и красота, всичко, което един град може да иска: бъдеще, минало....Город-герой Ленинград. Няма нужда от нито сума повече!

Определено този месец е нещото, което чаках цял живот. Мач на шампионска лига, по Нева с корабче, къса пола, Кремъл и фойерверки. Изживяването е неописуемо!

Имаше и романтика. Малко и за кратко, но разтърсващо. Най-добрата мим приятелка се шегува, че вкусът ми само се подобрява и ако е права следващият трябва да е принц на бял кон. По-добре не знам на къде! Но както казах, каквото стане в Русия си остава там! Сега съм обратно в реалността, самотно/романтически настроена, опитваща се да се приобщи към немското около себе си (което не се получава, да се надяваме утре на работа да стане) и трепераща от страх, че спомените ще избледнеят!
Беше невероятно! И ми липсва....много!

Страх ме е....

Утре по това време ще съм изперкала сигурна съм. На 28.08.2009 в 6 и 40 литвам за Москва и ще съм там един месец......вместо да си мисля за това, мисля само, че няма да мога да се запиша за изпити, че няма да мога да напиша домашните. Имам да пиша 4 курсови работи, една от тях да напиша там и една да започна няма да е никак зле. Ясно е, че другия семестър ако успея да се запиша за изпити ще се седи глано вкъщи, ще се работи и на уни ще се ходи само от време на време за да мога да пиша повече и да уча повече. Стискайте палци да се сбъдне....!!!!!!

Иначе в БГ беше както винаги....и хубаво и лошо. Като изключим това, че си изтървах полета и не се знаеше до последно кога и как ще се измъкна от България и няколкото малки разочарования, беше доста добре. Прекарахме си супер. Не беше чак толкова скучно, колкото се страхувах, че ще ми е. Разбрах, че не може да се разчита на никого, че съм изключително романтична и че искам някого до себе си, за да може като изтърва полета другия път да има на кого да се обадя!
Иначе може би най-запомнящото се май беше дискотеката без ток. Ми да немаше....три дискотеки една до друга изведнъж им резнаха тока. По едно време оправиха музиката и няколко телевизора да стана до толкова светло, че да различаваш сенките на хората около теб. Иначе музиката беше супер и партито си вървеше! По-романтична дискотека къде сте видели!!!??? Е, и аз не бях!
Слави...можеше и по-добре да се справи. Нещо не беше на кеф, беше арогантен и хич не му се пееше пред бургаска публика. Това за жалост се забеляза, но за щастие сме достатъчно луди за да си направим купона на пук и сами!
Одрин....Турция е нещо, което с удоволствие другия път ще си спестя! Отидох, видях....и ми стига! Една малка Индия...всеки си ходи където и както си иска, супер мръсно и мирише и да...може би само Стамбул или Средиземноморието!
Александруполис....представях си Гърция по друго яче, ама определено ми хареса.
Какво още.....Слънчев бряг е мястото, както и Аквапарковете наоколо!
Стига толкова.....не знам кога пак ще мога да пиша...чака ме Москва!

Една мечта се сбъдва!

Не мога...не искам да слагам снимки на Москва и Санкт Петербург, но една мечта определено се сбъдва. Спомням си още като бях малка как си обещах, че някой ден ще отида в Санкт Петербург и как ще взема мама и как ще видя Ермитажа и Петерхоф и тн и тн.
Мечтата ми отчасти се сбъдва...мама няма как да дойде с мен, но пък аз отивам. Ще прекарам около един месец и малко повече в Русия. В Москва и ще прекарам надявам се и няколко дни в Санкт Петербург. Вече си правя планове какво искам да видя и....чувството е невероятно!

Остана още една мечта...да гледам мач на Ливърпул на Анфийлд!

Стигнахме и до там да разкажа!

Такива симулации на конференции се правят и в доста други страни. До колкото знам има такива в Женева, Пекин, разбира се ежегедно в Ню Йорк...
Аз представях Великобритания и Северна Ирландия. Имах и колега делегат от Индия. Имаше делегации от Индия, Пакистан, Афганистан и още няколко страни, но не можах да се срещна с всички хора, така че не си направих труда да ги запомня.
Аз бчх делегат в Генералната асамблея. Имаше разбира се и Консул по сигурността и Комитет по социалните и икономически въпроси (извинявам се за правода, само на немски ги знам). Нашите теми бяха: „Правата на децата, възоснова на Милениум Девелопмент Гоалс (сорри, така ще е!)“ и „Дискриминацията на расова, полова и тн основа“. Трябваше да разучим какво прави нашата държава по тези теми и да напишем кратка реч...съдържаща основните позиции на дадената страна. Общо взето това беше най-важното преди самата конференция. Научихме правилата на действие, малко практика в малки групи....така де!
Конференцията беше изтощаваща! Чехия, Полша, Великобритания, Дания, Русия, Босна и Херцеговина и Швейцария се обединихме около идеята, че трябва да бъде дадена възможност на неправителствените организации, които се занимават с правата на децата, да имат пряк достъп до парите на ООН (създадохме и един фонд, в който възоснова на БВП, страните даряват пари.) Идеята беше да се постигне по добра организация и координация на даряването на средства и разбира се най-важното, НГО и всички организации, част от ООН да са на едно равнища, с равни права и достъп до пари и информация.
На другия полюс бяха САЩ и кусур страни от третия свят. Първоначалната им резолюция беше нещо като молба към правитествата, които имат проблеми със СПИН и изобщо с правата на децата да направят всичко възможно, за да постигнат целите в MDG. Голяма глупост! И ние бавно, славно обявихме война на САЩ, така да се каже! Накрая те копираха от части нашата идея, но много некомпетентно, защото не я бяха разбрали напълно. Започнаха едни преговори! Беше отвратително подла игра на сила. Кой има повече мощ, кой има повече приятели, кого може да прикоткаш и как можеш да го излъжеш? Добре, че партньорите ми бяха зад мен...че сериозно по едно време бях готова да набия някого.
Останата част от ЕУ се обедини около една друга идея, на Италия, но тя беше невероятно сложна и....абе, общо взето никой не я подкрепи!
Изводът е, че политиката не е за мен! Не ми хареса начина, по който САЩ просто седеше там и чакаше всички да дойдат, как нищо не можаха да измислят и копираха чужди идеи, не ми хареса това, че доста от страните бяха истински сателити на САЩ и не участваха изобщо в изграждането на резолюция и бяха „принудени“ заради правителствата си да са на тяхна страна.
Имахме и един спор със Судан и Саудитска Арабия...които обясниха, че те нямат проблем със СПИН и ХИВ, защото нямат хомосексуалисти и секс преди брака и няма нужда да се концентрират върху този проблем. Що за глупост!
Накрая...след цял ден глупави караници, позволихме на САЩ да копира едно към едно нашата идея и успяхме да гласуваме резолюцията!

Иззводът.....утре!

Айде...за начало стига..утре повече и разказ!
Беше якооооооооо!